Имаш много лица.
Гласът ти -
медно гали слуха,
като паяжина
се вплита
в мисълта ми.
Кодира се
в паметта ми,
съзнанието владее...
Дъхът ти -
гори по лицето ми,
пламти,
изгаря,
жар сипе
и хапе желанието,
като лава
се свлича
по шията,
раменете,
прогаря дрехите
и
се
възпламенява
от горящата ми кожа...
Очите ти -
трескаво горящи въглени...

Имаш много лица.
Очите,
те само са твоите.

Дявол си ти!