За мен е песента неизпята,
дето закътана в душата ти звучи -
за теб са в стиховете ми словата,
които ти не усети, не откри.

Недокосната от теб сега мълчи
и шепне изоставена китарата
в нямо очакване да зазвъни,
да захвърли тъгата и умората,

като струната в душата да трепти,
да бъде водата огнена и жива,
песента и във вените ти и в моите
огън и лава огнена да разлива...

За мен е песента неизпята,
дето закътана в душата ти звучи...
за мен са и нежността, и музиката,
които пред себе си дори не разкри.

А в цвета човешки тъгата,
в украсата е най-добрата..:))

Цвят на ябълка и полъх на тъга,
слънчева усмивка във дъжда -
магия от багрите на лятната дъга...
лято, изпило със страстна жажда
на златна ябълка плода. :)

Затова след жадно лято
идва прохладна есен..:))

При това доста прохладна ;)
... а как обичам да е лято,
"само да е лято..."