В сърцето си пъстро носи жива топлина
с пълни шепи загребала злато от лятото -
със смях го пръсна върху бялата бреза,
от нежното на слънчева морска вълна
по небето стели бяла морска пяна.

Топли са и жарки листата на дърветата,
изгарят и тръпнат от страстта на лятото,
с нежните си пръсти есента докосва струни
и ги увлича в музиката, в танца, в песента,
унесени и леки изпълват въздуха със красота.

Изпълват въздуха с аромата на мъничко тъга,
със спомена за изгрева и за една слънчева дъга,
червена ябълка оставя сок върху дланта,
сгрява с някакво вълшебство на кестен махагона
и хладен дъжд излива студена самота...

твоята есен! И само мъничко тъжна... Поздрави!:)

... и усмивки! :)))

Мъничко тъжна се събуди Есента,
невероятна, топла красавица е тя,
нагизди се във цвят и плод богато -
влюбена е в жаркото безгрижно Лято.

Ала Лятото с очи на слънца,
с аромат на жито и диви цветя,
влюбено то е във Пролетта,
на нея дарува пенливите топли морета...

е твоята есен !Неверояно лъчезарна!
Поздравления!

Есента, това е истинската жена ;)
:)))