И когато весел слънчев лъч
някога в миглите се заплете
и разтопи сълзите ми от лед,
и нишка от сън разплете...

И когато горещи капки
стопят сърцето ми от камък,
ще съм поела след Ариадна
в лабиринт от сънища към теб.

Забрава няма - има музика,
музика от теб за мен,
има илюзия голяма,
че мога да живея без теб.

Има случване - в него си ти,
в него съм аз, има докосване,
изгаряме двама - има вятър
и танц, в лудо завъртане...

До следващия хубав сън.