Отново ме позна,
макар видение да съм
и тъжна сянка,
влетяла
през прозореца отворен...
Като пеперуда
потърсила топлинка,
дочула музиката
в твоя дом самотен
и опарила крилца
на нощната ти лампа...

Отново ме позна

мен,
безшумната и тиха сянка,
прислонила глава
в топлината на дъха ти
и заслушана в ритъма,
приглушения ритъм в гръдта ти.
Позна ме
и не ме прегърна,
не ти остана топлина
и топъл дъх
за помръзналите ми крила...

Рядко чета чужди стихове , но това е страхотно ! Поздравления !

Винаги е хубаво, когато успееш да докоснеш някого със строфа, стих или дори с дума само, която да остави емоция или топло усещане у него...

ostavq gor4iv privkus taz nedadena toplina:(..taga:(

...по-скоро - недостигаща топлина...

Когато някога тъчали на старите станове,
първо основата насновавали
и върху нея с любов затъкавали радост и песен
и любов и музика в греещи цветове...

Понякога е тъжна нишката върху, която
затъкаваме любовта си,
като основа преминава през цялото платно...