Преди да кажа - Обичам те,
душата ти го знаеше,
преди да помисля - Желая те,
цялото ми същество ти се отдаваше.
Когато попита - Нараних ли те,
нищо не беше обещавал,
а душата ми тихо страдаше
и целуваше душата ти,
да изпие болката от нея...
нима е грешка любовта ни,
странна и толкова объркана.

Животът ми, в песен превърнат от тебе,
пътуване и танц върху пясъка,
изтичащ помежду ни в безвремие...
Надеждите ми - отронени есенни листи,
танцуващи към студенината на зимата,
неразпукващи се напролет...
Потънала в мрака на поредното новолуние,
жарко огънче нарисува усмивката
на тъмнината в нощта на душата ми.
Няколко думи и песен -
събудени искри в очите ми...

много хубаво.

Благодаря. Когато емоциите са истински се получава някак от самосебе си :)

Истинска си! Сърдечен поздрав! :)

Поздрав и на теб, Светла и Мила! И усмивки:)))