Винаги, когато много боли,
когато болката изпива
и последните горчиви сълзи,
винаги когато се усещаш
сред пустош и огън в мислите гори,
пусто е в душата ти дори,
когато животът си отива от теб
и бавно сърцето ти изстива,
цялото ти същество сковано е от лед...
Тогава винаги, като след
буря и след град,
светлината мрака пробива,
тя идва като песен
или е дума,
или е изгубена душа,
която също търси топлина...
но винаги идва,
като светулка в тъмна гора,
като изгрев слънчев над брега,
идва и носи топлина.