Тръгвам. Избра самотата.
Жадно изпих и последния миг.
Тихо, с болка затворих вратата
и продължих...

Тръгвам. И бягат край мене полята.
Тръгвам. Остана при тебе дъжда.
Тръгвам. Отмина и синьото лято.
Тръгвам. Навън се спусна мъгла.

Тръгвам. Вятър отнася гореща сълза.
В душата ми цветна бушува вълна,
и бие се в онази ръбеста невидима скала...
Тръгвам. И като вълна жадувам да се върна.

Тъжно е:)

В спомените е тъжно, да.
Но морето, то отмива тъгата
с ласката на топла вълна...
всяко лято. :)

в лятото...когато въздухът не ми достига, а слънцето ми спи...другаде

поздравление за всичко което съм прочела тук и за всичко, което излъчваш...

хубава оценка :)
...научаваш се да излъчваш топлина, дори когато е студено около теб и слънцето ти е заспало някъде... само защото е хубаво да заразиш с усмивка още някого :))) ;)

поздрави за красивия стих:))