Есента се е развихрила навън,
пощуряла е със ветровете,
слънце в очите си носи и огън,
откраднала е цветовете,
четките на художника скромен,
дето искаше да му позира...

Есента - чаровница омайна,
злато върху липите пръсна
и в червено обагри лозите,
с жълтички закити брезите,
кафяво запази за буките...
на елхите - не взе от зеленото.

Разхвърля бели облачета
на небето върху синьото,
усмивката си палва
изписа върху хвърчилото
и златни панделки навърза
върху лъчите на слънцето...

В косите си пъстри, шарени
закичи хризантеми рошави,
в очите си от смях залени
скри за малко дъждовете,
прегръдката и златни и червени -
ябълки със дъх на жарко лято...

Страхотен образ на есента.Поздрави!:)))

Благодаря.
Тази година имаше една много хубава есен... и дори след първия сняг тя не иска да си тръгне :)))

Нека още си стои при нас красавицата есен.Поздрави!:)))

... не само красива, а и омайваща... вълшебна :)))