Поиска всичко - всичко аз ти дадох,
изпиваше ме бавно на дълги глътки,
аз извора със живата вода предадох,
пътека сторих към теб от своите стъпки...

Като на Дявола отдадох ти душата си
и в плен тя сега безпомощно изгаря,
като цвете за теб отворих сетивата си
и пламтяща в ада, аз живеех в рая.

Поиска всичко - всичко аз ти дадох
и от живата вода на дълги глътки
изпи я самодивата от мен до сетен дъх,
а нямаше очи, за да ме видиш...