Аз никога не ти повярвах - душата ми повярва в теб,
мълчаливо с теб до теб летях - красиво извисяване,
от съмненията се освободих - душата си спасих за теб,
само болката я скътах по-дълбоко до притъпяване...
до оня кратък миг - момента на екстаза,
който не е истински без нея болката,
с която съдбата живота ми беляза
и без която мигът щастлив не бих усетила...