И тази нощ - като предишната.
И тази нощ - безсъници рисува.
И тази нощ - реди акорди,
звучи китарата,
с пръсти струните целува...
И тази нощ - стихът остана недописан.
И тази нощ - животът отново е отречен.
И тази нощ - зората през прозореца отворен
разплиска окървавена душата,
будна, незаспивала, жадна...
Изморен, изтощен, призори
парещи, трескави очи затвори
и отново тя му се яви -
далечна, желана, невъзможна...

е шедьовър! Звучат в душата ми акордите на тъжната китара...

;) Шедьовърът е там някъде на границата между реалността и непостижимото :).

Поздрав!