Душата протяга измръзнали ръце,
разтваря ги за прегръдка,
разтваря се цяла в една глътка
нежност, търси топлинка за своите ръце...

В премала целуваш нейното лице,
галиш горещото и тяло,
то ти се отдава цяло,
усещаш ударите на задъханото и сърце...

Ала копнее тя да стоплиш двете и ръце,
на душата и ръцете,
да усетят парещият дъх,
да се скрият в твоите ръце...

точно за тази прегръдка копнее душата ти, но позволи все пак да те прегърна!

Предпоследното стихотворение и това, а и следващото са писани под силното въздействие на някои от разказите на cefulesteven. Той има невероятната способност да пише така, че всеки да открие нещо свое в разказите му... сякаш миг преди да напише разказа си, Стеф е прочел мислите му...

че това ми е познато. Виж в блога ми нашата обща "Нощница от река" http://mamas.blog.bg/viewpost.php?id=289969