Разсипа се на хиляди парченца от кристал,
никой никога така и не ги събра,
разпиля се сърцето разбито на хиляди сълзи,
болката гнетяща то не побра...

В дългите нощи - нима не разбра,
в топлата стая - помръзна сърцето от студа,
очакващо и взиращо се не заспа,
изгаряше и изстиваше от мъка и от самота...

самотата вледенява повече и от най-силния студ...
Но ние с теб носим топлина не само за себе си, нали?

Ние сме топлината...

ddz