Когато думите са слаби,
когато разстоянията са големи,
когато желанията разцъфтяват -
невероятна е фантазията,
даваща прохлада
на разпалената мисъл...

***

Ако не иска тази прохлада -
просто ще се взриви мисълта,
ще бледнеят пламъците на ада.
Пристъпи боса към водата!
Усети ласката на вълната!
Отдай се на огъня на любовта,
не го разгаряй до изпепеляване...

Може ли да допълня картината с това, което стои между тези две части:

А ако мисълта ми
не иска тази прохлада?
Ако иска
да се разгаря пожарът,
да прелитат искрите
и нови пожари да палят?
Да изгарят душите -
щом не могат телата
да се докоснат...

Ех, този страх
от водата!

Прочети тук, моля:
http://mamas.blog.bg/viewpost.php?id=289969

Не съм се съмнявала, че ще ги познаеш! :)))
Дааа, копнах ги от форума...

В последно време музите ми пътуват някъде далеч от мен ;) , та събирам тук стари вдъхновения...

и музите искат почивка понякога:)

А от старите вдъхновения доста има още за събиране. Но времето все не стига за всичко...
Хубав ден и ново вдъхновение ти пожелавам от сърце!