Неусетно и тихо - сякаш с топли пръсти
погалени, разцъфнаха дръвчетата
и към слънцето с горещи и с лъчисти
усмивки погледнаха -
с усмивка срещна ги слънцето.

Неусетно и тихо - сякаш с треперещи пръсти
разсипаха се през нощта
снежинки, кристални, бели и чисти...
и много, много студени.
У мен се разля самота.

Неусетно и тихо
той взема в дланите си
измръзналите и пръсти
и дъхът му ги целува
нежен и шепнещ
и разтопяващ самотата
на малки топли капчици обич.

изпратих коментара си без най-важното: самотата, каквато и да е, нека да е кратка и нека ти си по-силната от двете ви !
Светъл и усмихнат ден от мен!
Ружена :)

Радвам се, че те виждам! Само това ми стига да се усмихна! :)

Дъхът на април - полъх от слънчеви мисли,
топла ласка и допир мил - нежни длани
и пръсти, леко разтварящи цветовете чисти
на дъхав ябълков цвят, с трепетна обич
и с усмивка, по която росата блести...

Капнал цвят.
Разлива самота.
Но и създава,
друга красота.