Твърде често...

...знаеш ли какво си мислех... започнахме да приемаме като нормални много неща, които ни се налагат тихомълком от медиите като модел на поведение... масово промиване на мозъци... превръщаме се в нещо, което не е присъщо за народа ни, отдалечаваме се от човешкото...
Това показваме и на децата си...

Откачам малко по нощите ;)

Поздрав!

moje da e narkotik , strast..nooooooo ne e bilo lubov... tova e spored men

... кой знае ... любовта има различни измерения ;)

6te ti kaja ne6to...to4no v takiva trudni momenti, se vijda dali naistina ima lubov..ta to4no tezi trudni momenti splotqvat edna dvoika..aaaaaaa vremeto dokazva lubovta..... pri tqh si e bilo to4no ..strast, jelanie, seks, narkotik...pomisli ..kolko vreme tvoite geroi sa bili zaedno i kakvo sa prejiveli za da moje da kaje6 , 4e naistina pri tqh e imalo lubov...

Пиша само истински истории, иначе не мисля, че биха вълнували читателя... Познавам двамата си герои - ще ти кажа колко време са били заедно - малко повече от 5 години...

:) Всъщност, напълно съгласна съм с теб... радвам се, че това, което искам, съм успяла да покажа :)

6te ti kaja ne6to.. za men li4no 5 g ne zna4at ni6to...kogato edna lubov e nad 2o g..i prodalji po4ti prez celiq im jivot...togava moga da kaja 4e e imalo istinska obi4...razberi me pravilno..istinskata lubov preminava prez mnogo trudnosti v tozi jivot ..i ocelqva.....kazah ti..tezi kratki vrazki za men sa edno parvona4alno vlubvane, sre6ti, uhajvane, strast neudarjima..leti6, me4tae6...i kato te otrezvi jivota s edna takava slu4ka ..ili po to4no tragediq , koqto si opisvala...i dvamata barzo , barzo iztrernqvat i tupvat na zemqta....... za tova az vinagi sam darjala za sebe si,,, osven da obi4am ot du6a i sarce.. da obi4am i s razuma si...dano si me razbrala pravilno...predvaritelno ti blagodarq...

Мисля, че те разбирам добре, но хората са различни... твърде пъстър е живота...

daaaaaaaaa tvarde razli4ni sa...no da se nau4i6 da obi4a6..trqbva i vreme i tarpernie..i otgovornost...govorq za edna golqma i istinska lubov....nqma problem...tova si e moe mnenie... drugite jeni mislqt drugo..

Всички копнеят за такава точно любов, за която ти говориш, но все по-малко са хората, които имат търпението и усета, уважението и вглеждането в другия... за жалост... :)

Тази любов, за която говориш остава в приказките и старите легенди, остава в традициите, които "вече не са това, което бяха" ;), сега са модерни други неща :)

povqrvai mi...vazmojna e.., no trqbva naistina otgovornost, uvajenie i tarpenie....... sega kakvo e moderno ..neznam , no se dose6tam...vseki si jivee jivota kakto go razbira

Вярвам ти... наистина... малко са невъзможните неща

за силни чувства, страст, която да го опияни като наркотик. Това се запомня, това те кара да се чувстваш жив, това винаги е модерно.
А каква е истинската любов никой не може да каже. Бях прочел някъде, че всички поети до наши дни са се опитвали да я разберат и опишат, но и сега няма точно определение за нея.
Бог е любов, и както не можем да проумеем какво е Бог, така едва ли можем да проумеем любовта, защото тя има хиляди лица, милиони нюанси. Тя винаги е различна с нещо всеки път и при всеки. Никога не е една и съща, никога не е само добра или лоша, никога не е разбрана напълно и осъзната.
Така мисля аз. Любовта трябва да я приемеш такава, каквато е: буйна, страстна, търпелива, нежна, нараняваща, изгаряща, пареща, причиняваща болка, носталгия, радост, тъга ...
Любовта няма граници, но винаги можеш да разбереш, когато си отиде. Тогава няма нищо, ти си празен.

Тъкмо, сладкодумецо, да се съглася с теб... ама не... защото отиде ли си любовта - каква любов е било това, не не е било любов... Любовта е всепоглъщаща, да живее и да я има въпреки всичко и всички...

"Същественото е, че истинската любов не умира. Като Феникс се възражда от собствената си пепел и продължава до живот да радва или да терзае (според случая), душата на обичащия."

http://dobromirdimitrov.blog.bg/drugi/2009/07/17/zashto-liubovta-quot-umira-quot.365230

много ми хареса тази статия и напълно споделям написаното, същото аз самата съм казвала по друг начин:

♠ Защо умира любовта




Ти не знаеш как боли !

Бъркаш с пръст във жива рана.

В съзнанието обидата тежи

и много трудно е да се забрави.



Казват – любовта е

по-силна от всичко,

но дали от пепелта

ще възкръсне като птичка,



дали ще има сила,

която магията да върне,

дали искра останала

ще успее в огън да се превърне?!



♠ Само веднъж !





Само веднъж в живота

идва голямата любов!

И когато си отиде –

в пустиня се превръща

цялото ти същество…



Във вълчи капан болката

те впримчва с нрав суров!

И изпълва цялото сърце –

до вчера от щастие преливало,

днес – разбито и самотно…



Като вълна с копнеж,

прегръщаш самотен бряг,

търсиш близостта му –

но се разбиваш с плясък

и се превръщаш в морска пяна…



С голямата любов, разбираш,как

ведно отива си животът,като впряг,

отлитащ по прашния друм –

разбива се животът ти с трясък

и се усещаш като песъчинка

в пустиня изгубена…

♥♠♣





Когато любовта в болка

се превръща,

в болка от гняв,

лъжи,

обиди…



Когато се раздаваш,

а от тебе – с пълни шепи вземат

и зъзнеш сама

нестоплена

и уморена…



Когато желанието

е сменено от търпение

и смехът се сменя

от усмивки

неистински…



Когато в очите няма смях,

а сълзи скрити –

тогава:

Дали е имало

любов?!


и така нататък, и така нататък...