Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
22.08.2009 10:31 - Джулая
Автор: qbylkovcvqt Категория: Изкуство   
Прочетен: 5185 Коментари: 20 Гласове:
8

Последна промяна: 22.08.2009 10:38

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

Видя го още като влезе. Очите му търсеха в тълпата. Беше с гръб. Изглеждаше точно като на снимката. И точно така я блъсна онази сила, там в гърдите, както когато за пръв път видя снимката. Отново усети болката от удара. Той оглеждаше масите. Търсеше нея. Беше шумно, купонът беше в разгара си. Тя си погледна телефона, беше и звънял няколко пъти, не го беше чула. Позвъни му тя. Сега той не я чуваше. Беше с приятели. Настаниха се точно на противоположния край на терасата по диагонал. Сега беше с лице към нея. Беше висок и стърчеше над останалите, виждаше как му говорят, но той не спираше да се оглежда, погледът му трескаво бягаше по масите. Не след дълго стана и излезе.
Тя се огледа. Беше седнала на такова място, че трудно можеше да се измъкне. На пейката от двете и страни имаше много хора. Трябваше да ги размести всичките. Купонът беше многолюден, отвсякъде непознати лица я обграждаха, говореха и. Отвръщаше машинално, почти не ги чуваше, не говореше. Стана. Направиха и място да излезе. Усещаше погледите им плътно върху си, задушаваха я. Излезе и намери относително тихо място, позвъни отново. "Носиш ли ми това, което обеща... - По-скоро усети усмивката му, отколкото я чу. - До колата съм, сега идвам". Не беше чувала гласа му до сега. Чувставаше се някак странно. Но не мислеше. За пръв път в живота си се беше пуснала по течението, не искаше да мисли. Беше тъмно, зад нея някакво дърво беше притихнало в очакване. Не видя кога и откъде се появи. Усети устните му върху своите вместо "здравей", почувства топлината на ръката му върху раменете си... "Къде си седнала..."
Там където беше седнала, бяха толкова нагъсто, забавляваха се здраво, зад гърба и имаше отворен прозорец към ресторанта. От него се изливаше шума, който правеха някакви музиканти, изсипваше се с цялата си сила върху и. Изведнъж от прозореца шляпнаха пред нея два сандала и миг по-късно до нея седеше той. Просто си прекрачи през този прозорец, сместиха се и той беше до нея. Оказа се, че него почти всички го познават. Повече не чу и не видя никого, сякаш масата и всичко наоколо опустя. Не чуваше смъртоносните атаки на музиката. Пиеха неговата ракия и разговаряха. По-скоро той и говореше, тя се вглеждаше внимателно в очите му, какви очи имаше... Те говореха повече от думите, които изказваше...
Когато се огледа бяха останали сами, скоро щеше да се развидели. "Хайде - каза - да идем на плажа!" И отидоха. Обели си коляното, остана и белег от тогава. Тия токчета... на плажа... После морската вода... щипеше наранената и кожа... припомняше и, не и даваше да забрави... Така щеше да е дълго след като зарастне раната. Всички се бяха изсипали на плажа. Тя вървеше напред, нетърпелива беше, влюбена беше... в морето... Когато се обърна го видя. Стоеше като прехласнат пред едно момиче с китара. И пак изчезна. Обърна се и тръгна. Когато се върна носеше одеало и китара. Погрижи се първо за нея, искаше да и е удобно, с всяко докосване на ръцете му усещаше силната обич, която живееше у него и необходимостта му да я раздава... Той беше духът, който вдъхна живот на студения плаж. Слънето докосна и стопли пръстите, които с песни го събудиха  в тази утрин...
Останаха на плажа до късния следобед. После пак в ресторанта. А къде полунощ - в едно капанче карай плажа на риба... Имаше игри и състезания. Не се отделиха един от друг, не ги интересуваше нищо. Тя не говореше много. Искаше да запомни и съхрани всяка секунда. Той и говореше или говореше на другите за нея. Останалите разказваха за себе си,споделяха... той разказваше за нея...
Беше пияна... от всичко това. Беше пияна във всеки един смисъл на думата. Толкова беше пияна, че тук, на този бряг, където се срещаха планината и морето, тя се изгуби. Изгуби се във всеки един смисъл на думата. Бунгалата бяха пръснати в гората и в тъмната нощ без луна, не беше в състояние да намери своето. Той пък не беше имал време да види неговото си бунгало, багажът му целият така си и стоеше още в колата. Колата беше тази, която ги приюти. Бяха пияни. Особенно тя. Ала запомни всяка една секунда от случилото се... само никой така и не разбра, че не беше се затворил задният капак на колата добре. Сутринта се събуди от странна прохлада по босите си крака... навън валеше. Ръката и потърси дрехите. Не ги намери. Не смееше да шавне, гледаше лицето му докато спи. После чу гласовете. Колата беше спряна точно пред входа на къмпинга. Всички си тръгваха. Тя се скри в прегръдката му. Чуваше гласовете, които се прощаваха, чуваше пожеланията им и паленето на коли, и шума, който се отдалечаваше... После отново плисна дъжд и тя се унесе в песента на капките по ламарината, така скрита уютно и сигурно в неговата прегръдка...
Изтрезняваха целия ден. Изтрезняваха скрити един в друг. Дълго и мълчаливо, малко уплашено и смутено изтрезняваха... а и дрехите си - намериха ги навън до колата, смачкани в калата...




Гласувай:
8



Следващ постинг
Предишен постинг

1. анонимен - zdravei. . . . dosta krasivo i rom...
22.08.2009 11:11
zdravei.... dosta krasivo i romanti4no pi6e6....haresva mi...
цитирай
2. qbylkovcvqt - . . . писането ме спасява Поз...
22.08.2009 11:24
...писането ме спасява

Поздрав!
цитирай
3. анонимен - tova seriozno li go kaza. . . . . a m...
22.08.2009 11:33
tova seriozno li go kaza..... a mnogo li pi6e6 ..ili vseki den e razli4no
цитирай
4. qbylkovcvqt - дори писането е състояние на духа. . ...
22.08.2009 11:40
дори писането е състояние на духа... не можеш да избягаш от него... думите вътре в теб бликат като изворна вода и в един момент просто преливат... неудържими са и се втурват нанякъде ...
цитирай
5. анонимен - oooooooooo. . . mnogo interesno. . . ...
22.08.2009 11:49
oooooooooo...mnogo interesno...nikoi do sega ne be6e mi kazval, 4e taka stava..., nooooooo te razbiram ... na men kogato mi e zle ..trqbva da si go kaja na nqkogo ina4e 6te eksploadiram... za men nqma zna4enie ..koi 6te 4ue ili pro4ete kakvo sam napisala... vajnoto e 4e sam go izhvarlila navan ot men.... vajnoto , e 4e sled tova se 4uvstvam dobre.....aaaaaa horata neka si govorqt.... to taka i taka ustite ne moje6 da im zapu6i6.......blagodarq mnogo, 4e mi obarna vnimanie....6te sledq kakvo pi6e6..... vqrvai mi..tazi romantika, koqto taka krasivo opisva6 ..mi lipsva v moq jivot...nejnostta, toplinata..sa6to....
цитирай
6. qbylkovcvqt - :)
22.08.2009 12:12
... има значение какво съм написала, думите са скъпи и ценни, те носят в себе си заряд, имат невероятна сила... не можеш ей така да ги хвърлиш навън без да има значение какво и пред кого и за кого ще го кажеш... това да се чувстваме добре или зле е по-скоро съдба... думите, те имат магическа сила - могат да галят, но могат и да убиват... :) нали помниш: " В началото бе словото..." - затова думите са свещенни...

нежността, топлината, романтиката... щом ги носиш у себе си - имаш ги, просто човек има нужда да ги сподели... тогава усеща миговете щастие... вярвам, че всеки би могъл да усети вкуса му на щастието...
цитирай
7. krotalka - Добре написано!
22.08.2009 12:24
Прииска ми се да съм млада. Да съм на мястото на героинята...Размечтах се! Поне това ми е позволено!

Поздрави!
цитирай
8. qbylkovcvqt - :):):)
22.08.2009 12:41
...да кажа пак - за трети път - и няма повече... историите ми са истински, героите са реални от плът и кръв... та в тази връзка - тази героиня е почти на 40... не смятах, че възрастта има значение или това как изглежда... друго беше в главата ми ;)

Благодаря за оценката. Това има значение за мен :)

Усмивки!
цитирай
9. yakollakani - Хубаво е така да изтрезняваш.
22.08.2009 12:49
И на мен често ми се иска да изхвърля чувстват в думи, особено когато боли или ти е тежко, но не го правя, защото те наистина имат огромна сила да даряват щастие или да нараняват.
цитирай
10. qbylkovcvqt - . . . ти си мъдър. . . ти знаеш. . . има ...
22.08.2009 12:53
...ти си мъдър... ти знаеш... има много начини да облечеш чувствата и мислите си в думи...

...има много начини да предизвикаш съдбата, да и покажеш своя избор.
цитирай
11. romanov - Мога да кажа само:
22.08.2009 14:00
Поздравления за чудесният разказ!
Хубав, много хубав:)
цитирай
12. mamas - Казвала съм ти...или може би не...
22.08.2009 14:11
Отдавна съм омагьосана от теб, но тези изповеди (независимо дали героинята си ти или не) просто ме довършват...в позитивен аспект...
цитирай
13. qbylkovcvqt - romanov :)
22.08.2009 16:36
Мога да кажа само - Благодаря.
Наистина много Благодаря!
цитирай
14. qbylkovcvqt - Ех, Слав! Някога си вярвах, че вл...
22.08.2009 16:42
Ех, Слав! Някога си вярвах, че владея магията, :) сега се опитвам да съхраня магията на словото, ... в положителен аспект ;)
цитирай
15. mileidi46 - Pozdravleniq! Vladee6 q tazi ma...
22.08.2009 16:48
Pozdravleniq! Vladee6 q tazi magia...i to mnogo nejno,mnogo xubavo i izq6tno podneseno..
цитирай
16. qbylkovcvqt - :) Поздрав !
22.08.2009 17:22
...дано е бяла и добра магията, mileidi46, радвам се че си я почувствала :)
цитирай
17. injir - Магията е добра и бяла на цвят. Като ...
22.08.2009 18:21
Магията е добра и бяла на цвят. Като цвете е кокиче.Предвестниче на пролет. Като чувство е -надежда и обич.Като музика е оптимистична, радостна. Нищо,че вали. И дрехите са в кал. Техните души са чисти.
цитирай
18. qbylkovcvqt - Благодаря!
22.08.2009 18:31
и ти в своите думи магия носиш :)
цитирай
19. tili - Много красиво
23.08.2009 00:28
и емоцоинално. Само тези токове по пясъка - всеки се събува, явно героинята е била доста... хубаво е!
цитирай
20. qbylkovcvqt - :):):):):)
23.08.2009 00:34
...доста е била...

Усмивки!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: qbylkovcvqt
Категория: Изкуство
Прочетен: 2852835
Постинги: 927
Коментари: 4602
Гласове: 26550
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031