Прочетен: 5185 Коментари: 20 Гласове:
Последна промяна: 22.08.2009 10:38
Видя го още като влезе. Очите му търсеха в тълпата. Беше с гръб. Изглеждаше точно като на снимката. И точно така я блъсна онази сила, там в гърдите, както когато за пръв път видя снимката. Отново усети болката от удара. Той оглеждаше масите. Търсеше нея. Беше шумно, купонът беше в разгара си. Тя си погледна телефона, беше и звънял няколко пъти, не го беше чула. Позвъни му тя. Сега той не я чуваше. Беше с приятели. Настаниха се точно на противоположния край на терасата по диагонал. Сега беше с лице към нея. Беше висок и стърчеше над останалите, виждаше как му говорят, но той не спираше да се оглежда, погледът му трескаво бягаше по масите. Не след дълго стана и излезе.
Тя се огледа. Беше седнала на такова място, че трудно можеше да се измъкне. На пейката от двете и страни имаше много хора. Трябваше да ги размести всичките. Купонът беше многолюден, отвсякъде непознати лица я обграждаха, говореха и. Отвръщаше машинално, почти не ги чуваше, не говореше. Стана. Направиха и място да излезе. Усещаше погледите им плътно върху си, задушаваха я. Излезе и намери относително тихо място, позвъни отново. "Носиш ли ми това, което обеща... - По-скоро усети усмивката му, отколкото я чу. - До колата съм, сега идвам". Не беше чувала гласа му до сега. Чувставаше се някак странно. Но не мислеше. За пръв път в живота си се беше пуснала по течението, не искаше да мисли. Беше тъмно, зад нея някакво дърво беше притихнало в очакване. Не видя кога и откъде се появи. Усети устните му върху своите вместо "здравей", почувства топлината на ръката му върху раменете си... "Къде си седнала..."
Там където беше седнала, бяха толкова нагъсто, забавляваха се здраво, зад гърба и имаше отворен прозорец към ресторанта. От него се изливаше шума, който правеха някакви музиканти, изсипваше се с цялата си сила върху и. Изведнъж от прозореца шляпнаха пред нея два сандала и миг по-късно до нея седеше той. Просто си прекрачи през този прозорец, сместиха се и той беше до нея. Оказа се, че него почти всички го познават. Повече не чу и не видя никого, сякаш масата и всичко наоколо опустя. Не чуваше смъртоносните атаки на музиката. Пиеха неговата ракия и разговаряха. По-скоро той и говореше, тя се вглеждаше внимателно в очите му, какви очи имаше... Те говореха повече от думите, които изказваше...
Когато се огледа бяха останали сами, скоро щеше да се развидели. "Хайде - каза - да идем на плажа!" И отидоха. Обели си коляното, остана и белег от тогава. Тия токчета... на плажа... После морската вода... щипеше наранената и кожа... припомняше и, не и даваше да забрави... Така щеше да е дълго след като зарастне раната. Всички се бяха изсипали на плажа. Тя вървеше напред, нетърпелива беше, влюбена беше... в морето... Когато се обърна го видя. Стоеше като прехласнат пред едно момиче с китара. И пак изчезна. Обърна се и тръгна. Когато се върна носеше одеало и китара. Погрижи се първо за нея, искаше да и е удобно, с всяко докосване на ръцете му усещаше силната обич, която живееше у него и необходимостта му да я раздава... Той беше духът, който вдъхна живот на студения плаж. Слънето докосна и стопли пръстите, които с песни го събудиха в тази утрин...
Останаха на плажа до късния следобед. После пак в ресторанта. А къде полунощ - в едно капанче карай плажа на риба... Имаше игри и състезания. Не се отделиха един от друг, не ги интересуваше нищо. Тя не говореше много. Искаше да запомни и съхрани всяка секунда. Той и говореше или говореше на другите за нея. Останалите разказваха за себе си,споделяха... той разказваше за нея...
Беше пияна... от всичко това. Беше пияна във всеки един смисъл на думата. Толкова беше пияна, че тук, на този бряг, където се срещаха планината и морето, тя се изгуби. Изгуби се във всеки един смисъл на думата. Бунгалата бяха пръснати в гората и в тъмната нощ без луна, не беше в състояние да намери своето. Той пък не беше имал време да види неговото си бунгало, багажът му целият така си и стоеше още в колата. Колата беше тази, която ги приюти. Бяха пияни. Особенно тя. Ала запомни всяка една секунда от случилото се... само никой така и не разбра, че не беше се затворил задният капак на колата добре. Сутринта се събуди от странна прохлада по босите си крака... навън валеше. Ръката и потърси дрехите. Не ги намери. Не смееше да шавне, гледаше лицето му докато спи. После чу гласовете. Колата беше спряна точно пред входа на къмпинга. Всички си тръгваха. Тя се скри в прегръдката му. Чуваше гласовете, които се прощаваха, чуваше пожеланията им и паленето на коли, и шума, който се отдалечаваше... После отново плисна дъжд и тя се унесе в песента на капките по ламарината, така скрита уютно и сигурно в неговата прегръдка...
Изтрезняваха целия ден. Изтрезняваха скрити един в друг. Дълго и мълчаливо, малко уплашено и смутено изтрезняваха... а и дрехите си - намериха ги навън до колата, смачкани в калата...
22.08.2009 11:11
Поздрав!
22.08.2009 11:33
22.08.2009 11:49
нежността, топлината, романтиката... щом ги носиш у себе си - имаш ги, просто човек има нужда да ги сподели... тогава усеща миговете щастие... вярвам, че всеки би могъл да усети вкуса му на щастието...
Поздрави!
Благодаря за оценката. Това има значение за мен :)
Усмивки!
...има много начини да предизвикаш съдбата, да и покажеш своя избор.
Хубав, много хубав:)
Наистина много Благодаря!
Усмивки!
2. Правописен речник
3. Зората
4. С усмивка
5. Малкият принц
6. cefules
7. Виртуални строфи
8. Език свещен на моите деди
9. Яна
10. песен
11. Слънцето
12. saga
13. Rush
14. Тълковен речник
15. PONTIS
16. 100
17. На път
18. Речник на българския език
19. Дейвид Вайс - Възвишено и земно
20. Иван Ефремов, Атинянката Таис
21. Речник, речник...
22. Отвъд фантазията
23. Най-нежната песен
24. Sparotok
25. Djani
26. Rizar
27. слънцето