Появи се изведнъж, неочаквано и внезапно, както обикновено. "Как си, мила моя?" и и подаде роза. "Единствена и неповторима!", отвърна му в същия дух.
- Ти изпълваш целия ми свят!
- Внимавай имам си бодли - веднага влезе в тона му тя - цели четири!
- За какво са ти бодли? - смееше се той.
- От тигрите те ще ме пазят.
- Няма тигри на моята планета… Коя си ти? Много си хубава...
- Аз съм лисицата. Не мога да играя с теб. Не съм опитомена. - продължаваше играта тя. – „За теб аз съм лисица, която прилича на сто хиляди други лисици. Но ако ме опитомиш, ние ще изпитваме необходимост един от друг. За мен ти ще бъдеш единствен на света. За теб аз ще бъда единствена на света...” Виждаш ли житата? Ако ми напомнят за теб, ще обичам вятъра, който бяга в житата. - Хайде заедно да се опитомим! – усмихваше се – Пустинята е хубава, защото крие някъде кладенец... - Дааа, невидимото е красиво… - Искам да те видя! - Най-важното е невидимо за очите… - Ти си светлина за очите ми – говореше и. - „Трябва много да пазим лампите: един полъх на вятъра може да ги изгаси...” - Чувствам, че става нещо необикновено. Не съм срещал друга като теб. - Ако сега ме прегърнеш ще усетиш как бие сърцето ми, като сърце на простреляна умираща птица… - Мила моя, искам да те чувам как се смееш! - „Ако обичаш едно цвете, което се намира на една звезда, е сладко да гледаш нощем небето.” - Мила моя! - Аз живея на друга различно далечна планета от твоята, аз там се смея, но „когато погледнеш нощем небето, ще ти се струва, че всички звезди се смеят. Ти ще имаш звезди, които знаят да се смеят!” - Ей, ами змията, срещата и твоята звезда… - Змията освобождава духа да полети, към … - …към твоята звезда, защото… - …защото тялото е много тежко… Трябваха им няколко секунди да се освестят. И двамата усещаха магията на момента, не беше просто магия, беше някаква странна много голяма сила, като от магнитно поле, която сливаше мисълта им в една, която ги караше да се усещат едно… Преди няколко дни му беше изпратила коледния подарък – не скъп часовник или DVD-плейър, не скъп мобилен телефон, вместо стария… а „Малкият принц”. Макар пораснало момче, не беше я още чел и и каза това при последната им среща. Сега тя знаеше, че е получил подаръка си. Пое си въздух. Усмихна се. Пръстите им отново забягаха по клавиатурите, а очите им се устремиха в светлия екран:
-          Невероятна си! Кажи ми коя си?
-          Хайде, стига! Днес си с много смешен ник.
-          Какво ми е на ника? Мой си е. Аз отскоро съм в чата, но вече добре се справям.
-          Отскоро да – с този ник!
-          Да, от няма и две седмици.
-          Две седмици! Много време, остарял е вече значи, време е за нов.
-          Виж името ми е Иво и тъкмо щях да напускам това място (нищо интересно няма), когато ти ми се изпречи на лична. Имаше магия, признай си! Какво направи с мен?
-          Да бе! …аз съм Ралица – не ти отива това име Иво, ти не си Иво, но щом така искаш… И изобщо не съм те закачала, ти ми се появи изневиделица!
Размениха си още няколко остри фрази. После дълго чатиха. Тя беше убедена, че той се занася. Чатиха и на другата вечер, и на следната… Тя му влизаше с различни никове или с два едновременно. Подхващаше различни теми, познати и любими, говореше за преживени заедно от тях неща… и убеждението и, че се занася си оставаше. Разказваше и истории от живота си, превръщаше историите в приказки. Говореше с неговите думи, използваше неговите изрази, четеше неговите книги, харесваше нещата, които той харесва… Ала все повече усещаше и разликите. Той с нетърпение я очакваше, търсеше и намираше и чатеха по цели нощи. Искаше да узнае всичко за нея, пишеха почти едновременно. Казваше и за пеперудата, чиито крила трепвали, щом нейното цвете на другия край на Земята, потрепнело от вятъра. Говореше и, че той е тази пеперуда, а тя е цветето. Наистина беше различен и поразително еднакъв! Постепенно разкриваха тайните си, сърцата си и душите. Беше като нея, тя беше като него. Дълбоко в себе си живееше с неговото верую за живота и въпреки всичко не приемаше това за нормално. И двамата изпиваха всеки миг от живота до капка, съзнавайки колко кратък е той, техният живот. И двамата искаха пълно да отпият чашата горчиво вино, която животът им поднасяше, за да усетят магията на пиянството и мъдростта. „Ти си моята будна съвест.” и казваше, сетне разказваше за своите любови, за това, че често му се налага да играе ролята на лошия, за да вървят бизнесът и делата му. Тя споделяше болките си с него, греховете си, които отново би повторила, макар да не се гордееше с това. Дори в тежки моменти сълзите си не криеше от него, а той и се чудеше: „Как е възможно поне малко злоба да няма у теб! От моята ще ти дам!"

Ако влезете в този канал. Няма да ги откриете. Те не чатят на обща. Те… разговарят с душите си.  

Премята се из нета от години, сега ли те впечатли?

Благодаря! Ценно е за мен мнението дори и на маскиран! ;)

но е много хубаво и някак истинско!Поздравления!!!

... знаеш ли... това същество ще се върне и пак ще прочете... аз знам :)

когато нещо предизвиква реакция, каквато и да е тя, значи има защо

аз самата не мога да преценя качествата на това, което съм написала, а и нямам мания за величие, имам някаква вътрешна необходимост, която ме води...

Благодаря ка4ак , :) Владо!

сигурно е вярно, Славе!!!:)))

но видмо за сърцето......

ka4ak - Те… разговарят с душите си.

така е..., поразително е как и колко хора намират топлината не сред близките си, а в душата на напълно непознати...

:) сърцето знае най-добре

разговаряйки с душите си,говорят сърцата..

dobro utro...sega namerih vreme da go pro4eta..interesno mi e 4e sa se namerili iz neta..... az taka i neuspqh ni6to stoinostno da namerq.... dosta mi e tajno.., za6toto iskah pone dobri priqteli da otkriq tuk...

:) "разговаряйки с душите си,говорят сърцата.." и необходимостта от споделеност... хората са създадени да живеят Заедно... самотата ги убива...

Поздрав!

Търсих сред моите драскулки нещо за теб, не го намерих, а тази сутрин в главата ми бучат тайфуни... и понеже допивам поредното кафе... присетих се нещо:


Да ти позная!...

Щом изпиеш и последната глътка,
горчиво и силно кафе,
щом преглътнеш тъмната утайка
и се изпари съня с аромат на кафе,
обърни си чашката върху чинийката,
върху дъното с длан кръст направи
усмихни се на зората изгряваща,
слънчев лъч до сърцето притисни
и с надежда в чашката кафяна надникни!

Където най-тъмно е - на дъното,
то отминало е, за него забрави!
Стените разгледай внимателно,
виж надничат с усмивка лица,
на светло излизат от тъмно
пъстри шарки и петънца -
толкова е пъстър живота,
като върху чаша изпито кафе,
има в него и болка, и хубаво,
има радост и ... виж добре
върху чашата - димът от цигарата
слива се с дим от друга цигара,
показва това - има край самотата...

Ивици светли от дъното пътуват нагоре,
там където, устните чашата целуват,
светли пътечки към бъдното
да полетят на воля жадуват ...
Накрая пак върху дъното,
с палец кръг завърти - и се образуват
светли фигурки - слънца
и щастливи сърчица,
те щастие и любов пророкуват!

mnogo e hubavo stih4eto... kato po malka se zabavlqvahme s tezi ne6ta... ama sega ne...tova gleda4ki kafeta, karti...ne sa za men tezi ne6ta....izbqgvam gi..ne im vqrvam....az sam ubedena 4e s moqta intuiciq sama uspqvam da ulavqm ne6tata..

... ааа да не си помислиш, че си помислих, че ще ти мине мисълта да повярваш - няма такова нещо :):):)

Какво ли ще е, ако пуснеш детето да се върне у теб... и пак да се забавляваш... с разни неща ;)

da s drugi ne6ta se zabavlqvam...naprimer iz net prostranstvoto mi e interesno

niama da se karame koi koga se e poiavil nito dali ot drugia se e kril no s 4asti4ka ot moiata zloba bih se razdelil p.s. LIPSVA6 MI