Постинг
31.08.2009 23:27 -
SMS
Не можеше да повярва. Видя я още щом влезе. Приближи и не можеше да свали очи от нея.
Върна се в онзи ден. Беше преди две години. На рождения си ден трябваше да е с любимата жена. И уговорка имаха. И планове, предвкусваше романтиката. Обаче се скараха, винаги ставаше така. Винаги нещо помръкваше преди още да се е случило. Тя го караше да се усмихва. Не беше вярвал, че ще му се случи отново. Беше се влюбил и това не му даваше мира. Но много трудна се оказа тази любов. Трябваше да иде при нея, щяха дълго да се разхождат и да гледат как дърветата сплитат върховете си в небето. Искаше да са заедно, като тези дървета, заедно в едно цяло. После заедно щяха да отидат на онзи купон на плажа... Обади му се и му каза да не идва. Едно телефонно обаждане събори всичките му пясъчни кули...
Тогава се появи другата. Тя никога не поставяше условия. Не го кореше, казваше, че и е мъчно да гледа как се самоубива, но не би могла насила да го промени... На самия рожден ден му изпрати SMS, в който му обещаваше изненада на следния ден точно в 5 сутринта. До това време той беше удавил лошия си късмет богато в топлината на домашната гроздова. Точно в 5 сутринта дойде втори SMS - "В центъра съм. Току що дойдох, не успях по-рано." Такава си беше, винаги успяваше да го изненада истински. Появяваше се внезапно и внезапно си тръгваше, явно се догаждаше за всичко, но не се сърдеше, не мърмореше. Само понякога в очите и се четеше безбрежна тъга. Ако не се появеше в такива дни, когато най-силно се чувстваше самотен, то му изпращаше различни неща или просто картичка с няколко реда. Разказа и какво му се беше случило, не я беше лъгал, а тя умееше да слуша. С болка попиваше неговата болка и винаги беше съгласна да направи за него това, което щеше да го усмихне.
"Да идем двама на купона", каза и и тя се съгласи. Взе си китарата и се качиха на първия влак. Обичаше да пътува. На нея също и харесваше. Показваше и от прозореца всички красиви места, през които преминаваха. Показваше и къде беше скитал и къде беше ходил за риба, къде беше отсядал на пaлатка. Говореше и за спокойствието сред природата и пълната хармония, която можеш да постигнеш със себе си там. И и обещаваше да я заведе по тези места... Беше искрен, вярваше си, а тя се усмихваше, обичаше да го слуша, нищо че нямаше да изпълни своите обещания. Тя го накара да се почувства добре. Предвкусваше купона. След самотата, в която живееше имаше нужда от шум и приятели.
Тъкмо когато обаче пристигнаха позвъни любимата. Говори дълго с нея. Когато се огледа я видя, нея другата. Стоеше на разстояние и го чакаше. Явно беше на ясно какво се случва. Доброто настроение се смени от тягостно усещане. "Ще ти обясна всичко", каза и. А тя:
- Виж. Още сме на гарата. Ще си тръгна със следващия влак. Ти и се обади след време и и кажи, че си дошъл с приятел. Забавлявай се.
Изплаши се. Тя щеше да си тръгне. Задържа я. Беше с нея тази вечер. Не искаше да си тръгне така.
Преди да идат на купона приседнаха на плажа. Беше валял дъжд. Хладно беше. Даде и пуловера си. Докато свиреше на китарата тя се събу и нагази в морската вода. Стоеше с лице към морето и сякаш вълна беше от него откъсната и стремяща се към него. Свечеряваше се.
После заедно с другите говориха, танцуваха и пяха... докато хоризонтът над морето просветля. Когато на сутринта отново се добраха до гарата и каза, че все пак иска да се види с любимата. Все още бяха с част от компанията. Изморени и пийнали. Пейките в чакалнята ги приютиха. Когато се събуди, нея я нямаше. Почувства се толкова зле. Отчаян беше. Бягаше по всички перони и гледаше в прозорците на неотпътувалите влакове. Беше си отишла. А искаше да остане с него.
От нея не се притесняваше, тя го виждаше въпреки външната му обвивка. А за пред любимата трябваше да се приведе в причличен вид. Дори китарата скри в едни храсти... Боже, какъв скандал му вдигна! Беше по-зле от всякога. Отряза го.
Толкова му докривя. ...а и Тя си беше отишла...
Докато си търсеше китарата я настъпи. Чу я как изхрущя, това още повече го побърка. Захвърли я и си тръгна...
И ето сега. Почти нищо в живота му не се беше променило. Влезе в тази крайморска кръчма след поредното скарване с любимата. Пак го отряза тотално. И тогава я видя. Тя стоеше точно пред него. Не можеше да повярва. Приближи и я докосна. Тя беше - неговата стара китара. Малко повредена, но... висеше там на стената... През тези две години си беше купил други, но не бяха като тази. Тя звучеше с тоновете на душата му. Тя го познаваше, тя звучеше с неговите мисли. Тя тръпнеше от докосването на пръстите му. Сега му спомни за Нея. Не я беше забравил... дали тя си спомняше...
Върна се в онзи ден. Беше преди две години. На рождения си ден трябваше да е с любимата жена. И уговорка имаха. И планове, предвкусваше романтиката. Обаче се скараха, винаги ставаше така. Винаги нещо помръкваше преди още да се е случило. Тя го караше да се усмихва. Не беше вярвал, че ще му се случи отново. Беше се влюбил и това не му даваше мира. Но много трудна се оказа тази любов. Трябваше да иде при нея, щяха дълго да се разхождат и да гледат как дърветата сплитат върховете си в небето. Искаше да са заедно, като тези дървета, заедно в едно цяло. После заедно щяха да отидат на онзи купон на плажа... Обади му се и му каза да не идва. Едно телефонно обаждане събори всичките му пясъчни кули...
Тогава се появи другата. Тя никога не поставяше условия. Не го кореше, казваше, че и е мъчно да гледа как се самоубива, но не би могла насила да го промени... На самия рожден ден му изпрати SMS, в който му обещаваше изненада на следния ден точно в 5 сутринта. До това време той беше удавил лошия си късмет богато в топлината на домашната гроздова. Точно в 5 сутринта дойде втори SMS - "В центъра съм. Току що дойдох, не успях по-рано." Такава си беше, винаги успяваше да го изненада истински. Появяваше се внезапно и внезапно си тръгваше, явно се догаждаше за всичко, но не се сърдеше, не мърмореше. Само понякога в очите и се четеше безбрежна тъга. Ако не се появеше в такива дни, когато най-силно се чувстваше самотен, то му изпращаше различни неща или просто картичка с няколко реда. Разказа и какво му се беше случило, не я беше лъгал, а тя умееше да слуша. С болка попиваше неговата болка и винаги беше съгласна да направи за него това, което щеше да го усмихне.
"Да идем двама на купона", каза и и тя се съгласи. Взе си китарата и се качиха на първия влак. Обичаше да пътува. На нея също и харесваше. Показваше и от прозореца всички красиви места, през които преминаваха. Показваше и къде беше скитал и къде беше ходил за риба, къде беше отсядал на пaлатка. Говореше и за спокойствието сред природата и пълната хармония, която можеш да постигнеш със себе си там. И и обещаваше да я заведе по тези места... Беше искрен, вярваше си, а тя се усмихваше, обичаше да го слуша, нищо че нямаше да изпълни своите обещания. Тя го накара да се почувства добре. Предвкусваше купона. След самотата, в която живееше имаше нужда от шум и приятели.
Тъкмо когато обаче пристигнаха позвъни любимата. Говори дълго с нея. Когато се огледа я видя, нея другата. Стоеше на разстояние и го чакаше. Явно беше на ясно какво се случва. Доброто настроение се смени от тягостно усещане. "Ще ти обясна всичко", каза и. А тя:
- Виж. Още сме на гарата. Ще си тръгна със следващия влак. Ти и се обади след време и и кажи, че си дошъл с приятел. Забавлявай се.
Изплаши се. Тя щеше да си тръгне. Задържа я. Беше с нея тази вечер. Не искаше да си тръгне така.
Преди да идат на купона приседнаха на плажа. Беше валял дъжд. Хладно беше. Даде и пуловера си. Докато свиреше на китарата тя се събу и нагази в морската вода. Стоеше с лице към морето и сякаш вълна беше от него откъсната и стремяща се към него. Свечеряваше се.
После заедно с другите говориха, танцуваха и пяха... докато хоризонтът над морето просветля. Когато на сутринта отново се добраха до гарата и каза, че все пак иска да се види с любимата. Все още бяха с част от компанията. Изморени и пийнали. Пейките в чакалнята ги приютиха. Когато се събуди, нея я нямаше. Почувства се толкова зле. Отчаян беше. Бягаше по всички перони и гледаше в прозорците на неотпътувалите влакове. Беше си отишла. А искаше да остане с него.
От нея не се притесняваше, тя го виждаше въпреки външната му обвивка. А за пред любимата трябваше да се приведе в причличен вид. Дори китарата скри в едни храсти... Боже, какъв скандал му вдигна! Беше по-зле от всякога. Отряза го.
Толкова му докривя. ...а и Тя си беше отишла...
Докато си търсеше китарата я настъпи. Чу я как изхрущя, това още повече го побърка. Захвърли я и си тръгна...
И ето сега. Почти нищо в живота му не се беше променило. Влезе в тази крайморска кръчма след поредното скарване с любимата. Пак го отряза тотално. И тогава я видя. Тя стоеше точно пред него. Не можеше да повярва. Приближи и я докосна. Тя беше - неговата стара китара. Малко повредена, но... висеше там на стената... През тези две години си беше купил други, но не бяха като тази. Тя звучеше с тоновете на душата му. Тя го познаваше, тя звучеше с неговите мисли. Тя тръпнеше от докосването на пръстите му. Сега му спомни за Нея. Не я беше забравил... дали тя си спомняше...
...изживявам ги...
цитирай
2.
анонимен -
mnogo valnuva6to...pozdravi
01.09.2009 09:15
01.09.2009 09:15
mnogo valnuva6to...pozdravi
цитирайса пълен тормоз, а други - балсам за душата.
цитирайИ аз като Мамас, изживяване е.
цитирайдокосва неща, стари като света и въпреки всичко нови, като живота, който никога не спира. Колко често искаме да променим другия, колко често искаме някой да ни обича такива каквито сме, а не такива, каквито се опитваме да бъдем заради него.
цитирайтрудно ми е да ги погледна отстрани и не съм много сигурна какво правя и дали... :), но знаеш?
Твоят коментар ме стресна... но ти си другарче :) може и да си пристрастна ;)
Поздрав!
цитирайТвоят коментар ме стресна... но ти си другарче :) може и да си пристрастна ;)
Поздрав!
... странно е защо все пак си падаме по тормоза ;)
цитирайтвоята оценка, като майстор на словото, много ме ласкае :)
Поздрав!
цитирайПоздрав!
сякаш четеш в душата ми...
цитирай..и болката се прокрадва,ясен спомен...
цитирайвиждала ли си стан... първо се насновава основата, после се затъкават шарките... болката е в основата на живота ни... и нечия ръка поставя с мярка шарките - здраве, радост, любов, щастие, късмет... може би в нюансите на цветовете е нашата възможност за избор...
цитирайТърсене
За този блог
Гласове: 26550
Блогрол
1. Блогът с вълшебства
2. Правописен речник
3. Зората
4. С усмивка
5. Малкият принц
6. cefules
7. Виртуални строфи
8. Език свещен на моите деди
9. Яна
10. песен
11. Слънцето
12. saga
13. Rush
14. Тълковен речник
15. PONTIS
16. 100
17. На път
18. Речник на българския език
19. Дейвид Вайс - Възвишено и земно
20. Иван Ефремов, Атинянката Таис
21. Речник, речник...
22. Отвъд фантазията
23. Най-нежната песен
24. Sparotok
25. Djani
26. Rizar
27. слънцето
2. Правописен речник
3. Зората
4. С усмивка
5. Малкият принц
6. cefules
7. Виртуални строфи
8. Език свещен на моите деди
9. Яна
10. песен
11. Слънцето
12. saga
13. Rush
14. Тълковен речник
15. PONTIS
16. 100
17. На път
18. Речник на българския език
19. Дейвид Вайс - Възвишено и земно
20. Иван Ефремов, Атинянката Таис
21. Речник, речник...
22. Отвъд фантазията
23. Най-нежната песен
24. Sparotok
25. Djani
26. Rizar
27. слънцето
