Постинг
09.09.2009 13:07 -
Смях
Кичури от слънчеви лъчи
са се сплели в лудите къдрици,
косата ми от тях блести
и грее сред дъждовните ресници.
Лятото е спряло в моите коси -
не иска още да си тръгва,
хвърчат жълти огнени оси
когато косите ми се смеят...
И нека навън да си вали,
нали се смее лятото в гласа ти,
то хвърля жар във нашите души
и топла ласка са морските вълни.
Кичури от щури слънчеви лъчи
с твоя глас сега се смеят,
рошат палавите ми коси
и слънчеви зайчета наоколо пилеят.
са се сплели в лудите къдрици,
косата ми от тях блести
и грее сред дъждовните ресници.
Лятото е спряло в моите коси -
не иска още да си тръгва,
хвърчат жълти огнени оси
когато косите ми се смеят...
И нека навън да си вали,
нали се смее лятото в гласа ти,
то хвърля жар във нашите души
и топла ласка са морските вълни.
Кичури от щури слънчеви лъчи
с твоя глас сега се смеят,
рошат палавите ми коси
и слънчеви зайчета наоколо пилеят.
"И нека навън да си вали,
нали се смее лятото в гласа ти"
цитирайнали се смее лятото в гласа ти"
Весело е...
цитирайУсетих топлата ласка на морските вълни чрез стихотворението ти.Благодаря ти!:)))
цитирайБлагодаря ти!Поздравления!:)))
цитирайче лятото си отива. Но ти благодаря все пак. Но да не бъдем унили! Ще дойде и друго лято. Също толкова прекрасно.
цитирайНека! Нека се смее лятото,
нека ни изгаря то,
нека застане между зимата
между студената
и ледена власт
и нас... ;)
цитирайнека ни изгаря то,
нека застане между зимата
между студената
и ледена власт
и нас... ;)
Усмивката на слънцето освобождава хормона на щастието! :)
Ти си си слънчево момиче!
цитирайВинаги успяваш... да надникнеш... зад маската...
Лятото, лятото, лятото... няма го!
Тръгна си с ятото щъркели бели,
слънцето, слънцето - ето го
наднича зад облаци черни дебели...
Морето, морето, морето разплисква
вилните си сърдити пенливи и бели,
мой си - казва на плажа и го залива
и разхвърля чадърите самички спрели...
цитирайЛятото, лятото, лятото... няма го!
Тръгна си с ятото щъркели бели,
слънцето, слънцето - ето го
наднича зад облаци черни дебели...
Морето, морето, морето разплисква
вилните си сърдити пенливи и бели,
мой си - казва на плажа и го залива
и разхвърля чадърите самички спрели...
Търсене
За този блог
Гласове: 26550
Блогрол
1. Блогът с вълшебства
2. Правописен речник
3. Зората
4. С усмивка
5. Малкият принц
6. cefules
7. Виртуални строфи
8. Език свещен на моите деди
9. Яна
10. песен
11. Слънцето
12. saga
13. Rush
14. Тълковен речник
15. PONTIS
16. 100
17. На път
18. Речник на българския език
19. Дейвид Вайс - Възвишено и земно
20. Иван Ефремов, Атинянката Таис
21. Речник, речник...
22. Отвъд фантазията
23. Най-нежната песен
24. Sparotok
25. Djani
26. Rizar
27. слънцето
2. Правописен речник
3. Зората
4. С усмивка
5. Малкият принц
6. cefules
7. Виртуални строфи
8. Език свещен на моите деди
9. Яна
10. песен
11. Слънцето
12. saga
13. Rush
14. Тълковен речник
15. PONTIS
16. 100
17. На път
18. Речник на българския език
19. Дейвид Вайс - Възвишено и земно
20. Иван Ефремов, Атинянката Таис
21. Речник, речник...
22. Отвъд фантазията
23. Най-нежната песен
24. Sparotok
25. Djani
26. Rizar
27. слънцето