Постинг
14.09.2009 00:31 -
Магията
Автор: qbylkovcvqt
Категория: Изкуство
Прочетен: 2177 Коментари: 7 Гласове:
Последна промяна: 14.09.2009 21:05
Прочетен: 2177 Коментари: 7 Гласове:
6
Последна промяна: 14.09.2009 21:05
Когато я доведе в дома си беше опиянен от щастие. Най-после тя беше с него. Така копнееше да не е сам, а с нея, с любимата жена. Толкова усилия да я спечели, да я има, да вижда усмивката и, да я докосва... За нея беше готов на всичко. Тя беше всичко за него.
- Чувствай се в своя дом! - каза и и я въведе, ала не видя сянката, която също прекрачи прага, а тя усети присъствието и и потрепера.
Тя веднага се почувства у дома си. Не можеше да се въздържи да не му казва какво иска и какво той да прави или не. А той беше щастлив да направи всичко за нея. И го правеше. Тя беше неговото щастие. Летеше за нея. Носеше я на ръце във всеки един смисъл на думата. Отказваше се заради нея от вредните си привички и навици, каквито и услия да му струваше това. Тя беше стимул, пътеводна звезда. Глезеше я. Обичаше я. Любеше я силно и с огромна страст. Пускаше и любимите си песни и дълго я целуваше. Вуждаше у нея вичко съвършено и целуваше това съвършенство. Целуваше я до забрава.
Ала когато вечеряха заедно една сянка му казвше "Наздраве!" и от кафето сутрин отпиваше още преди нея. Хавлията, която и даде пазеше нечия друга топлина. Дори мястото до него в леглото и беше тесничко, заето беше вече... И цъфналият лимон пазеше нечий аромат. Тя беше жена и усещаше другото женско присъствие. Виждаше до какво се бяха докосвали пръстите, откриваше къде се бяха спирали очите... когато го целуваше сякаш срещаше устните на другата върху неговите устни, въху тръпнещата кожа... тялото на другата сякаш го прегръщаше непрекъснато и я отдалечаваше от него... Откриваше стъпките и сплетени в пътека с неговите стъпки... Стана и нервно, скараха се и си тръгна. Даде му да разбере за духа, който живееше в къщата. А винаги го беше уверявала, че тя е червейчето дето дълбае в мозъка му,... че тя само е жената, която го обича. Нещо се разклати, имаше нещо, което не беше стабилно...
Когато тя си отиде той беше бесен на другата. Как беше постигнала магията, която владееше и него и целия му свят. Когато му казваше, че е магьосница и се смееше. Приемаше всичко като игра. Сега повярва, повярва не на шега и я намрази. Той дори не можеше да си представи, че всъщност у него самият беше магията. Той я беше накарал да се влюби. Той и беше подарил един прекрасен свят. "Чувствай се в своя дом!" и беше казал. Беше приел тихото и спокойствие. Тя беше приела дима от цигарата му и отворения през зимата прозорец. Той беше единствения мъж в живота и, който и носеше сутрин кафето едва отворила очи в леглото... Неговата любов я беше омагьосала и когато си тръгна, тя остави душата си при него...
- Чувствай се в своя дом! - каза и и я въведе, ала не видя сянката, която също прекрачи прага, а тя усети присъствието и и потрепера.
Тя веднага се почувства у дома си. Не можеше да се въздържи да не му казва какво иска и какво той да прави или не. А той беше щастлив да направи всичко за нея. И го правеше. Тя беше неговото щастие. Летеше за нея. Носеше я на ръце във всеки един смисъл на думата. Отказваше се заради нея от вредните си привички и навици, каквито и услия да му струваше това. Тя беше стимул, пътеводна звезда. Глезеше я. Обичаше я. Любеше я силно и с огромна страст. Пускаше и любимите си песни и дълго я целуваше. Вуждаше у нея вичко съвършено и целуваше това съвършенство. Целуваше я до забрава.
Ала когато вечеряха заедно една сянка му казвше "Наздраве!" и от кафето сутрин отпиваше още преди нея. Хавлията, която и даде пазеше нечия друга топлина. Дори мястото до него в леглото и беше тесничко, заето беше вече... И цъфналият лимон пазеше нечий аромат. Тя беше жена и усещаше другото женско присъствие. Виждаше до какво се бяха докосвали пръстите, откриваше къде се бяха спирали очите... когато го целуваше сякаш срещаше устните на другата върху неговите устни, въху тръпнещата кожа... тялото на другата сякаш го прегръщаше непрекъснато и я отдалечаваше от него... Откриваше стъпките и сплетени в пътека с неговите стъпки... Стана и нервно, скараха се и си тръгна. Даде му да разбере за духа, който живееше в къщата. А винаги го беше уверявала, че тя е червейчето дето дълбае в мозъка му,... че тя само е жената, която го обича. Нещо се разклати, имаше нещо, което не беше стабилно...
Когато тя си отиде той беше бесен на другата. Как беше постигнала магията, която владееше и него и целия му свят. Когато му казваше, че е магьосница и се смееше. Приемаше всичко като игра. Сега повярва, повярва не на шега и я намрази. Той дори не можеше да си представи, че всъщност у него самият беше магията. Той я беше накарал да се влюби. Той и беше подарил един прекрасен свят. "Чувствай се в своя дом!" и беше казал. Беше приел тихото и спокойствие. Тя беше приела дима от цигарата му и отворения през зимата прозорец. Той беше единствения мъж в живота и, който и носеше сутрин кафето едва отворила очи в леглото... Неговата любов я беше омагьосала и когато си тръгна, тя остави душата си при него...
1.
анонимен -
omagusat li te. . . trudno 6te izb...
14.09.2009 09:09
14.09.2009 09:09
omagusat li te...trudno 6te izbqga6
цитирайМоже ли човек да се освободи от нея изобщо?
цитирайИма един начин... може би, ако приемеш ласката на слънцето точно в определен момент -- нито повече, нито по-малко, като щастието... тогава сянката изчезва,... а може би не, не изчезва, а се спотайва и чака да нарушиш равновесието...
цитирайте винаги ни преследват и е толкова трудно да ги пропъдим от мислите, чувставта, душата. Преследват те като призраци, но те са си такива. Призраци на нещо неизживяно и затова толкова ценно. Запазения спомен вплетен в мечтите и въпроса - "А какво би станало, ако не беше се случило онова, което ни раздели?"
Да се бориш понякога е много трудно и сладостта се преплита с болката.
цитирайДа се бориш понякога е много трудно и сладостта се преплита с болката.
...дали винаги си струва да се бориш...
цитирайАз вярвам , че на всеки предмет, до който се докосваме ,оставяме следи и то не пръстови отпечатъци . Само когато човек смени обстановката , може да се освободи от чуждото присъствие .
Горкият човек не го е разбрал и се е оставил да му нарушат щастието .
цитирайГоркият човек не го е разбрал и се е оставил да му нарушат щастието .
... а може би присъствието е било у него самия :)...
цитирайТърсене
За този блог
Гласове: 26550
Блогрол
1. Блогът с вълшебства
2. Правописен речник
3. Зората
4. С усмивка
5. Малкият принц
6. cefules
7. Виртуални строфи
8. Език свещен на моите деди
9. Яна
10. песен
11. Слънцето
12. saga
13. Rush
14. Тълковен речник
15. PONTIS
16. 100
17. На път
18. Речник на българския език
19. Дейвид Вайс - Възвишено и земно
20. Иван Ефремов, Атинянката Таис
21. Речник, речник...
22. Отвъд фантазията
23. Най-нежната песен
24. Sparotok
25. Djani
26. Rizar
27. слънцето
2. Правописен речник
3. Зората
4. С усмивка
5. Малкият принц
6. cefules
7. Виртуални строфи
8. Език свещен на моите деди
9. Яна
10. песен
11. Слънцето
12. saga
13. Rush
14. Тълковен речник
15. PONTIS
16. 100
17. На път
18. Речник на българския език
19. Дейвид Вайс - Възвишено и земно
20. Иван Ефремов, Атинянката Таис
21. Речник, речник...
22. Отвъд фантазията
23. Най-нежната песен
24. Sparotok
25. Djani
26. Rizar
27. слънцето