Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
14.09.2009 00:31 - Магията
Автор: qbylkovcvqt Категория: Изкуство   
Прочетен: 2177 Коментари: 7 Гласове:
6

Последна промяна: 14.09.2009 21:05


Когато я доведе в дома си беше опиянен от щастие. Най-после тя беше с него. Така копнееше да не е сам, а с нея, с любимата жена. Толкова усилия да я спечели, да я има, да вижда усмивката и, да я докосва... За нея беше готов на всичко. Тя беше всичко за него.
- Чувствай се в своя дом! - каза и и я въведе, ала не видя сянката, която също прекрачи прага, а тя усети присъствието и и потрепера. 
Тя веднага се почувства у дома си. Не можеше да се въздържи да не му казва какво иска и какво той да прави или не. А той беше щастлив да направи всичко за нея. И го правеше. Тя беше неговото щастие. Летеше за нея. Носеше я на ръце във всеки един смисъл на думата. Отказваше се заради нея от вредните си привички и навици, каквито и услия да му струваше това. Тя беше стимул, пътеводна звезда. Глезеше я. Обичаше я. Любеше я силно и с огромна страст. Пускаше и любимите си песни и дълго я целуваше. Вуждаше у нея вичко съвършено и целуваше това съвършенство. Целуваше я до забрава.  
Ала когато вечеряха заедно една сянка му казвше "Наздраве!" и от кафето сутрин отпиваше още преди нея. Хавлията, която и даде пазеше нечия друга топлина. Дори мястото до него в леглото и беше тесничко, заето беше вече... И цъфналият лимон пазеше нечий аромат. Тя беше жена и усещаше другото женско присъствие. Виждаше до какво се бяха докосвали пръстите, откриваше къде се бяха спирали очите... когато го целуваше сякаш срещаше устните на другата върху неговите устни, въху тръпнещата кожа... тялото на другата сякаш го прегръщаше непрекъснато и я отдалечаваше от него... Откриваше стъпките и сплетени в пътека с неговите стъпки... Стана и нервно, скараха се и си тръгна. Даде му да разбере за духа, който живееше в къщата. А винаги го беше уверявала, че тя е червейчето дето дълбае в мозъка му,... че тя само е жената, която го обича. Нещо се разклати, имаше нещо, което не беше стабилно...
Когато тя си отиде той беше бесен на другата. Как беше постигнала магията, която владееше и него и целия му свят. Когато му казваше, че е магьосница и се смееше. Приемаше всичко като игра. Сега повярва, повярва не на шега и я намрази. Той дори не можеше да си представи, че всъщност у него самият беше магията. Той я беше накарал да се влюби. Той и беше подарил един прекрасен свят. "Чувствай се в своя дом!" и беше казал. Беше приел тихото и спокойствие. Тя беше приела дима от цигарата му и отворения през зимата прозорец. Той беше единствения мъж в живота и, който и носеше сутрин кафето едва отворила очи в леглото... Неговата любов я беше омагьосала и когато си тръгна, тя остави душата си при него...



Гласувай:
6



Следващ постинг
Предишен постинг

1. анонимен - omagusat li te. . . trudno 6te izb...
14.09.2009 09:09
omagusat li te...trudno 6te izbqga6
цитирай
2. mamas - Сянката...
14.09.2009 20:27
Може ли човек да се освободи от нея изобщо?
цитирай
3. qbylkovcvqt - Има един начин. . . може би, ако пр...
14.09.2009 21:14
Има един начин... може би, ако приемеш ласката на слънцето точно в определен момент -- нито повече, нито по-малко, като щастието... тогава сянката изчезва,... а може би не, не изчезва, а се спотайва и чака да нарушиш равновесието...
цитирай
4. kelefarn - Сенките,
15.09.2009 21:24
те винаги ни преследват и е толкова трудно да ги пропъдим от мислите, чувставта, душата. Преследват те като призраци, но те са си такива. Призраци на нещо неизживяно и затова толкова ценно. Запазения спомен вплетен в мечтите и въпроса - "А какво би станало, ако не беше се случило онова, което ни раздели?"
Да се бориш понякога е много трудно и сладостта се преплита с болката.
цитирай
5. qbylkovcvqt - . . . дали винаги си струва да се бо...
16.09.2009 22:51
...дали винаги си струва да се бориш...
цитирай
6. panazea - Защо не си смени жилището?
18.09.2009 10:23
Аз вярвам , че на всеки предмет, до който се докосваме ,оставяме следи и то не пръстови отпечатъци . Само когато човек смени обстановката , може да се освободи от чуждото присъствие .
Горкият човек не го е разбрал и се е оставил да му нарушат щастието .
цитирай
7. qbylkovcvqt - . . . а може би присъствието е било у ...
04.10.2009 23:23
... а може би присъствието е било у него самия :)...
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: qbylkovcvqt
Категория: Изкуство
Прочетен: 2852392
Постинги: 927
Коментари: 4602
Гласове: 26550
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031