Сливайки се с изгрева тя открива любовта в себе си. Чак тогава би могла да достигне и до онази взаимност и топлина, които е търсила цял живот.
Поздравления.

... наистина е интересно да погледна през очите на другите към написаното, от техния ъгъл да усетя въздействието и внушението... понякога не е точно търсеното, но пък ме изумява точността на това, което е почувствано, а дори не съм се и замислила над това, някак интуитивно се е получило...

i az mislq 4e tq parvo trqbva da otkrie lubovta v sebe si....4udesno si go napisala

В отговор на Панацея, с чийто коментар и аз не знам какво направих - много съм непохватна. Тя изрази мнението, че героинята трябва да смени жилището си, защото всичко иначе ще и навява спомени - поне аз така я разбрах :)

Наистина до всичко, което се докосваме оставяме нещо от себе си... героинята не просто сменя жилището, тя прекрачва в друго измерение...

Поздрав!

Невероятно хубаво пишеш!

Благодаря и Усмивки!

късмет с лоши и нетърпими мъже. Малко ме безпокои финалът - каква е тази празнина? Да не би да долавям суицидални намерения? Героинята би трябвало да е щастлива, че се е отървала...

Едва ли ще се самоубие, изгревът се свързва с ново начало... но когато дълго си живял по определен начин е трудно да пренастроиш честотите... пред теб е празно пространство и не знаеш какво те очаква... зад теб също вече няма нищо... :) краят е отворен - всеки би могъл да види нещо свое, ... пък и де да знам - отвъдното също си е друго измерние - спомни си края на "Малкият принц" :)

А що се отнася до щастието - то е непостоянна величина... тъгата е към постоянните... вероятно героинята се чувства добре, но това не означава, че е щастлива...

"Малкият принц"! Не, не! Това измерение няма да ни се размине, но не искам твоята героиня да изчезва така. Очаквам продължение...

Тя не изчезва, тя просто не знае какво има пред нея...

хах, ти май ме предизвикваш с това продължение ;) ,
обаче аз самата не знам какво е то...

Поздравления!Страхотен пример за независимост!:))))

Хахаха, имаш неповторимо чувство за хумор... :)

Относно празника - аз обичам да чета историческа литература и добре познавам историята, особено българската, нооо не съм способна да пиша на тази тема, бедни са ми знанията за това :) Възхищавам се на хората, които в детайли познават миналото...

благодаря ти,че ми го признаваш!Аз пък обичам да сравнявам някои неща.Напр. управлението на град с управлението на държава,на училище и т.н.В случая се получи нещо такова - сравних личната независимост с държавната.Поздрави!:))))

и е съвсем вярно. Обградени сме от връзки, които крепим като мазохисти, страхувайки се да погледнем свободата. Всички ние търсим енергия от ближния и ужасно се боим да я потърсим у Бога. Защото така сме свикнали, така са ни учили. Но за да сме свободни, трябва да спрем да черпим енергия от другите.

Поздрави!

Само че, колкото сме по-свободни - не ставаме ли и толкова по-самотни...

какво разбираме под свобода и доколко нашето его зависи от другите. Да се опише свободата е толкова трудно, колкото и любовта. За мен свободата е пълна независимост от другите да кажем на енергийно ниво. Много хора изпитват нужда от някого за да черпят емоционална енергия от него и се чувстват зависими от него, както мъжете на твоята героиня. Всеки един от тях е бил зависим от нея, както и тя от тях, но накрая тя се освобождава от тях.

Само чеее, дали е щастлива?

Оставала съм много изненадана от някои коментари към моя работа - хората виждат други послания, различни от моите ... И техните виждания ме обогатяват и просветляват. И така виждам творбата си по нов начин.

Точно! :) Така се получава и при мен и ми носи някакво особено удовлетворение.

Поздрав!

всеки иска да е щастлив. Ако трябва да отговоря дали е щастлива, не знам. Това е лично за всеки. Но колкото повече размишлявам и наблюдавам себе си, от стигам до извода, че човек трябва да е щастлив сам по-себе си, без да зависи от други хора. Аз самият живях така, че бях зависим от другите. Още е така, но се опитвам да се отърся от това. Другите не могат да те направят щастлив, освен ако не ти дават истинска любов. Любов - за която не искат нищо в замяна и не очакват нищо от теб - нито вярност, приятелство, секс и всичко за каквото се сещаш.
В обичайния случай, всеки иска, като ти даде нещо, да получи. Тогава страда, когато не получи очакваното и го боли, ако някой го нарани. Но ако дава, без да иска, той е щастлив, защото това, което се връща е дар за него, а не нещо което той е искал.

Поздрави!

Смъкваш мъглата с един замах.
Само дето, това, за което говориш е все пак самотата...

Разведе се. Ей така. Изтри ги всичките от живота си. Изтри ги и остана дупка в протритата страница, огромна и зацапана, като проход за бягство или не, не беше това, беше вход... вход към друго измерение... Дълго стоя на ръба, гледайки към него като невиждаща...

***
Направено е най важното... Нещата, които вече те задушават, които не те радват, които носят само болка и безсмислие, са изхвърлени... Но от къде? От разума, или от сърцето...
А следва най важното... Колко време ще виси на ръба...

:) прекрачила е в друго измерение... само не е ясно там какво ще намери...

Поздрав!

и загърбва някои неща, които не са го удовлетворявали, не са го карали да бъде щастлив и истински обичан, за да познае други, които е в очакване да предвкуси. Не знае какво точно се крие отвъд, но знае, че е на верния път и търси да прониква по-дълбоко и по-дълбоко, защото единствено там човек може да открие тайната за себе си, тайната за изгрева в себе си и топлината, която се разлива в душата й, там може да бъде удовлетворена жаждата и обновени сетивата й.