"Не вярваш ли - уж сплетени са
немирниците луди
дивите къдрици
педизвикателство за теб са..."
Прекрасно е!

Препускат
с впряг от ветрове
немирниците бесни
в паркура
на непрескочени желания.

Vqtar i slanze v kosite ti...neka da se milvat..

ckarlet, има образи, картини, усещания, които дремят у нас и сякаш чакат да бъдат събудени. Вятърът в косите е мотив, оживял изпод перото на много поети. Импулсът беше предизвикан от henzelski :)

http://henzelski.blog.bg/izkustvo/2009/09/16/vyzdushni-znaci.398320

Сега се сещам за още един блог - там мотивът е за отрязаната коса, мотив доста стар, идващ от митологията, тук беше доста интересно интерпретиран и бях поразена аз лично от въздействието на стиховете:

ПОДСТРИГАХ КОСИТЕ СИ

А МОЖЕ БИ ИСКАХ И ДУШАТА СИ.

НАПРАВИХ ГО САМА.

ПОНЕЖЕ ВАМПИРЯСАХ.

ВЗЕХ СИ НОЖИЦА НАЗАЕМ.

ДА Е ОСТРА. БЕЗПОЩАДНА. И ДА НЯМА ПАМЕТ. ЗА ДА НЯМА ЖАЛ.

ЗАПОЧНАХ ОТ ИЗГОРЕЛИТЕ ОТ СЛЪНЦЕТО КИЧУРИ.

МАХНАХ ГИ. ИЗГОРЕЛИ И СУХИ.



НЕПОКОРНИЯТ НЯКОГА КУЧУР...

НЯКАК СЯКАШ УКРОТЕНО СТОИ.

МНОГО ТИХ Е.

ЗАГУБИЛ Е ПЪТЯ.

НЕЩО НЕ МИ ПОДХОЖДА. НОЖИЦА.



ТОЗИ ТУК ... НЯКОГА ГАЛЕН.

ЗАГУБИЛ Е ПАМЕТ.

НОЖИЦА.



ТОЗИ СЕ СМЕЕШЕ МНОГО.

А ТОЗИ СЕ РАДВАШЕ НА ВСИЧКО.

СЕГА СА ТЪЖНИ. НОЖИЦА.



ИМАШЕ ЕДИН, ДЕТО МЕ КАРАШЕ ДА ЖИВЕЯ.

НЕ ГО ОТКРИВАМ.

НОЖИЦА. НОЖИЦА. НОЖИЦА.



НЯКОЛКО ОБИЧАХА ДА СЕ НАДБЯГВАТ С ВЯТЪРА.

ЗАБРАВИХ КАК СЕ БЯГА.

НОЖИЦА.



ТЕЗИ, С КОИТО СИ ИГРАХА ДЕЦАТА МИ...

ЩЕ ГИ ОСТАВЯ.

Мима Йорданова

http://www.sibir.bg/blog/usestanezajena/index.php?page=blogView&user=usestanezajena&current=4

Ех вятъра да можеше да впрегнеш,
вятъра на лудите желанаия...
... и да полетиш!

Вятър и слънце
пясък и топло море -
усмивка в дъждовната есен.