bravo

...птица съм,
а съм забравила...

Чувствен стих! Поздрави!

Благодаря :)

Дълажа го на Pontis :

http://pontis.blog.bg/poezia/2009/10/08/zakuska-s-teb.412177

Да полетя мечтая, но съм забравил. Колко много неща съм забравил със своето раждане. Искам да прогня нощта и търся светлината, затова се усмихвам на утрото, поглеждам слънцето, разпервам ръце и казвам: "Здравей, утро! Толкова си красиво!"

...с мечти за полет..

Разпуква се
разлиства се утрото
иззад тъмнината,
отвъд хоризонта.
От морето окъпано
усмихва се слънцето
и разгръща мрака
и облаците зарозовели.
И литва душата,
чайка неспокойна бяла,
литва намерила крилете си
и венецът самодивски,
литва, за да изгори
в горещите ласки на слънцето...

5. monna - Щом кърви, значи живееш..
10:55 ...с мечти за полет..

...от допира кърви
на острието,
което мракът разсича,
за да разцъфне утрото,
а мракът - не изтича,
загнезден дълбоко в сърцето...

...и само размахваме ръце -
забравили да летят криле
в неудържим копнеж
по неизвестното...