Луната светла аз съм,
която нощем кротко плаче.
Луната, която в сън
превръща светлината
и сълзите и
остават сутрин горещи
в парещи дъги лилави
да се изливат в росата,
в капчиците жаравина,
които плачът изпива
с попуканите устни на земята...
По дяволите - Светлина съм!
Слънчева съм аз - за Бога!