такива замръзнали реки. Страховита и нетрадиционна гледка си е. И студа наистина сковава всичко в ледените си прегръдки, но е важно едно - сърцето да е горещо! И студа ще отмине и реката ще се размръзи и тя пак ще запее своите напеви :).
Хареса ми твоето стихче :).
Привет Славе!

zvezdichka, привет!

...ох как беше - "с главите си ще разтрошим ледовете"...

Горещи поздрави!

Дори под ледовете и снега, нека запазим топлината в сърцата си! И нека в душата да усещаме пролетното пробуждане!!!
Поздрави и от мен за прекрасното стихотворение, Qbylkovcvqt!

Дано всякак я усетим тая пролет най-сетне!

Поздрав, ckarlet!