Когато искам да избягам
от ада на щастливия ни свят,
когато никак не прилягам
към красивото му
алчно лицемерие...
Някак тайнствено попадам
сред житата с дъх на хляб,
сред поезията на гората
и сред нощната мелодия
на хора на звезди и на щурци
в лоното на фантазния ми свят,
сред златни топли пясъци
и сред плясъка самотен на  вълни...

Дали това е Раят?
Може би. Не знам.
Да. За мен
това е Раят -
със сигурност това го знам.