Бягам след лятото боса
с одрани от зрели къпини крака
в стъпките ми се сипе роса,
бягам със слънцето - мига да уловя.

Оня светъл слънчев миг
в шепите си да задържа, да скрия,
да го заключа в мен,
снега да разтопя...

Оня миг тръпчив
с привкус на къпини,
оня миг лилави,
лилави капки сок върху устните оставил.

Бягам след лятото боса
трънче боде в мисълта,
отминава лятото като морска вълна.
Изоставам от него там някъде на брега,
там някъде при пролетта ,
разпилявам се на песъчинки
от рапиляни морски миди по брега.