Сянка съм. Сянка на пламък,
гаснещ бавно в нощта
и бавно изгарящ онази дива невярна трева - 
билка разделна, поникнала
в тези потайни места...

Жара съм. Жара болезнено огнена,
пътека, по която пристъпва тя,
с изранени боси крака
на горянина змей любовта,
за да се подемне някога със песента...

Поиска птица Жар да бъда
и да се родя от пепелта,
но горчива е
на птицата свободна любовта,
лесно в сиви се превръщат огнените и пера.