Факт от неговия живот е бедността. Учи гимназия в Пловдив точно две години. Бащата решава, че това образование му е достатъчно и едва петнайсетгодишен започва да работи като телеграфист в телеграфопощенските станции в няколко града. Тази си работа младежът е приемал буквално като затвор, в който е бил окован жадният му за знания дух. Първите му стихотворения са със социална тематика ("На нивата", "Градушка"). Става известен с прекрасната си поема "Калиопа", тя е, която печели уважението на Пенчо Славейков. Да се изкаже личност като Пенчо Славейков благосклонно за някого или за нечия творба - трябва наистина тя, творбата, да е уникална и съвършена! Това е творец взискателен, болезнено критичен към самия себе си, а към другите - направо безпощаден.
Калиопа хубавица,
боляркиня милолица,
лудо-младо, не люби;
младостта си,
радостта си
не губи!
Не за чужди зрей в градина
росна алена малина,
лудо-младо разбери -
и човешки
ум лудешки
събери!
Стар стопан лехите гази
и малина зорко пази,
лудо-младо, харно знай:
жар безумен
с хлад разумен
обюздай!
*
Огънят е пакост жива,
с огъня игра не бива,
луда-млада, проумей:
с него - знай си! -
не играй си,
ох, недей!
Че за дявол кът едничък -
пусти огън, бог самичък,
луда-млада, отреди:
дявол черен,
злонамерен
в огън бди.
Момково сърце немирно
пещ е съща, де безспирно,
луда-млада, страст пламти,
умна бивай,
в пещ не вливай
масло ти!
ІV
Млади, млади, ум не може
вам сърцата да смири!
А защо с крила ти, боже,
пеперудите дари?
Пеперудата с крилата
обикаля редом свят
и целува по листата
всеки нов и хубав цвят.
Младо с дим и плам в сърцето
щуро ходи по света,
че за пакост под небето
бог създаде любовта...
Млади, млади, ум не може
вам сърцата да смири!
А защо с крила ти, боже,
пеперудите дари?
Така младият Яворов, въпреки бедността си, става част от великата четворка на кръга "Мисъл". На двадесет и две години е най-известният в страната поет и най-желаният от жените мъж.
Яворов е бил способен по цели нощи да снове в единствената стаичка в бедната си софийска квартира в търсене на точния брой срички, за да постигне точния ритъм, няма нито една случайна дума, нито един случаен звук... нито един случаен знак... в стиховете му. В поезията му я има красотата на природата, родината, хайдушко-революционните копнения, терзанията на душата и нейното раздвоение, разбира се има я и любовта. Една от най-прекрасните любовни лирики е Яворовата.
...
В определен момент от своя живот Яворов се жени за Лора Каравелова - фаталната жена в живота му:
Душата ми е стон. Душата ми е зов.
Защото аз съм птица устрелена:
на смърт е моята душа ранена,
на смърт ранена от любов...
Душата ми е стон. Душата ми е зов.
Кажете ми що значат среща и разлъка?
И ето аз ви думам: има ад и мъка -
и в мъката любов!
Лора му дава любов, дом, уют. Яворов е богат. Никога повече, до края на живота си не написва и едно стихотворение.
Защо? Този въпрос зададох и на своите ученици.
Жената винаги е изпивала силата на мъжа до себе си..., а и знаем с каква цел ;), в не един извор четем това..., е, изпивала го е: физически, психологически и интелектуално..., и то от прастари времена...
Обори ме, ако не е така :)))
Имало е отделни случай, в които зад един силен мъж стои една силна жена - но тава са изключения от правилото ;)
Нищо лошо, просто темата ме провокира...
Поздрави!
Поздрави и лъчезария!
Б.
Жената винаги е изпивала силата на мъжа до себе си..., а и знаем с каква цел ;), в не един извор четем това..., е, изпивала го е: физически, психологически и интелектуално..., и то от прастари времена...
Обори ме, ако не е така :)))
Имало е отделни случай, в които зад един силен мъж стои една силна жена - но тава са изключения от правилото ;)
Нищо лошо, просто темата ме провокира...
Поздрави!
:) За жените изобщо бих поспорила, даже у самия теб има противоречие,... но в случая съм съгласна, донякъде... Точно този отговор очаквах :)
Поздрав и на теб!
Поздрави и лъчезария!
Разбира се - следва Димчо Дебелянов - една от най-чистите самотни души. Стихотворенията му са съвършени. Могат да бъдат разказани като история, защото точно така ги е писал - първо историята, после стихотворната форма, най-често жанрът е сонет. У него удивителна е невероятната душевна чистота - имал е правото да не замине на фронта, бил е освободен... не е могъл да си го позволи. Не е допускал, че други ще гинат там, а той ще постъпи безотговорно... На фронта пише едни от най-хубавите си стихове:
Кой е той и де е бил?
Чий го зов при нас доведе,
в ден на вихрени победи
да умре непобедил?
Клета майчина ръка,
ти ли го в неволя черна
с думи на любов безмерна
утеши и приласка?
Смешна жал, нелепа жал,
в грохотно, жестоко време!
Не живот ли да отнеме
той живота свой е дал?
И нима под вражи стяг
готвил е за нас пощада? -
Не, той взе що му се пада,
мъртвият не ни е враг!
Всъщност идеята беше в това, че не бедността пречи на таланта, не тя го убива... Затова писах за Яворов, като най-силният пример за това.
Б.
Интересно е. За живота му в Македония не съм чела много. Той самият наистина е разказвал и страховити и не толкова истории от това хайдушко време. Яворов наистина успява да превърне живота си в роман. Тези му истории са и част от имиджа, както го наричаме днес, но борбата му в Македония е и част от убеждението, че само думите не са достатъчни...
"Хайдушки копнения" излиза 1909г.
"Подир сенките на облаците" 1910
След това не създава нито едно стихотворение...
Една и съща вечно топла къща.
И никой не отива по света,
и никой от света на се завръща.
Убива ме такава пустота.
Една и съща вечно топла къща.
Единственото нещо на света,
което в стихове не се превръща.
Поздрав!
Това стихотворение е може би най-близо до отговора.
Пък и любовта на Лора е била много обсебваща и уморяваща...
Поздрав и на теб! И усмивки!
(аз навремето също хех)
Светъл ден за теб и учениците ти, ябълков цвят.
Док :)))
Обичам те - въздушно нежна, в нежна младост,
като на ангела сънят,
и сън си ти вещателен за тиха радост
в нерадостта на моя път,
и първи път за изповед в сърце ридае
доброто и грехът,
и ето ден - и ето тъмнина е.
Обичам те, защото плуваш в полумрака
на своя неначенат ден,
и мисля аз, че ти си Тя! - че тебе чака
духът, години заблуден,
и в океан мъгла се взирам и страдая,
към тебе устремен,
и ето ме на бездната на края.
Обичам те, защото се усмихваш - кротка
пред застрашителна съдба,
и няма кой да чуе в устремена лодка
предупредителна тръба,
и няма да ме спре (защото аз те любя!)
ни укор, ни молба -
и себе и, и тебе да погубя...
За жалост учениците ми твърдят, че се интересуват само от оценката...
А Яворов :) да, той казва: "Аз не живея, аз горя!"... Душата му е изтъкана от силна страст... към живота. У него диша огнения дух на Ботев. "Змейова сватба" на Петко Тодоров е всъщност историята на Мина и Яворов.
Лора е красивата фатална жена, която иска цялото внимание за себе си. Искала е да бъде центъра на Яворовия свят. Любовта и колкото страстна е била и толкова задушаваща.
Всъщност нежната муза на поета си отива със смъртта на Мина.
2. Правописен речник
3. Зората
4. С усмивка
5. Малкият принц
6. cefules
7. Виртуални строфи
8. Език свещен на моите деди
9. Яна
10. песен
11. Слънцето
12. saga
13. Rush
14. Тълковен речник
15. PONTIS
16. 100
17. На път
18. Речник на българския език
19. Дейвид Вайс - Възвишено и земно
20. Иван Ефремов, Атинянката Таис
21. Речник, речник...
22. Отвъд фантазията
23. Най-нежната песен
24. Sparotok
25. Djani
26. Rizar
27. слънцето