Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
28.03.2011 12:33 - Гениалността, вдъхновението, трудът, бедността, посредствеността, парите...
Автор: qbylkovcvqt Категория: Изкуство   
Прочетен: 2366 Коментари: 11 Гласове:
23


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
      Днес разказвах на своите ученици за личността, човека, твореца Яворов. Всеки творец е по своему уникален, но за всекиго има нещо типично, характерно... У Яворов е събрана есенцията, в неговата поезия има всичко, в нея диша таланта, дарбата, знанието, прецизността в средствата и формата. Яворов няма лоши или посредствени творби. В цялото му творчество се отразява неговият дух и философията му за живота. Стиховете му са изтъкани с магия, която обладава съзнанието...
       Факт от неговия живот е бедността. Учи гимназия в Пловдив точно две години. Бащата решава, че това образование му е достатъчно и едва петнайсетгодишен започва да работи като телеграфист в телеграфопощенските станции в няколко града. Тази си работа младежът е приемал буквално като затвор, в който е бил окован жадният му за знания дух. Първите му стихотворения са със социална тематика ("На нивата", "Градушка"). Става известен с прекрасната си поема "Калиопа", тя е, която печели уважението на Пенчо Славейков. Да се изкаже личност като Пенчо Славейков благосклонно за някого или за нечия творба - трябва наистина тя, творбата, да е уникална и съвършена! Това е творец взискателен, болезнено критичен към самия себе си, а към другите - направо безпощаден.


Калиопа хубавица,

боляркиня милолица,

   лудо-младо, не люби;

     младостта си,

     радостта си

        не губи!

 

Не за чужди зрей в градина

росна алена малина,

   лудо-младо разбери -

     и човешки

     ум лудешки

        събери!

 

Стар стопан лехите гази

и малина зорко пази,

   лудо-младо, харно знай:

     жар безумен

     с хлад разумен

        обюздай!

 

*

 

Огънят е пакост жива,

с огъня игра не бива,

   луда-млада, проумей:

     с него - знай си! -

     не играй си,

        ох, недей!

 

Че за дявол кът едничък -

пусти огън, бог самичък,

   луда-млада, отреди:

     дявол черен,

     злонамерен

        в огън бди.

 

Момково сърце немирно

пещ е съща, де безспирно,

   луда-млада, страст пламти,

     умна бивай,

     в пещ не вливай

        масло ти!

 

ІV

 

Млади, млади, ум не може

вам сърцата да смири!

А защо с крила ти, боже,

пеперудите дари?

 

Пеперудата с крилата

обикаля редом свят

и целува по листата

всеки нов и хубав цвят.

 

Младо с дим и плам в сърцето

щуро ходи по света,

че за пакост под небето

бог създаде любовта...

 

Млади, млади, ум не може

вам сърцата да смири!

А защо с крила ти, боже,

пеперудите дари?

 


Така младият Яворов, въпреки бедността си, става част от великата четворка на кръга "Мисъл". На двадесет и две години е най-известният в страната поет и най-желаният от жените мъж.
        Яворов е бил способен по цели нощи да снове в единствената стаичка в бедната си софийска квартира в търсене на точния брой срички, за да постигне точния ритъм, няма нито една случайна дума, нито един случаен звук...  нито един случаен знак... в стиховете му. В поезията му я има красотата на природата, родината, хайдушко-революционните копнения, терзанията на душата и нейното раздвоение, разбира се има я и любовта. Една от най-прекрасните любовни лирики е Яворовата.
         ...
        В определен момент от своя живот Яворов се жени за Лора Каравелова - фаталната жена в живота му:

   
         Душата ми е стон. Душата ми е зов.

Защото аз съм птица устрелена:

на смърт е моята душа ранена,

на смърт ранена от любов...

Душата ми е стон. Душата ми е зов.

Кажете ми що значат среща и разлъка?

И ето аз ви думам: има ад и мъка -

и в мъката любов!


        Лора му дава любов, дом, уют. Яворов е богат. Никога повече, до края на  живота си не написва и едно стихотворение.

         Защо? Този въпрос зададох и на своите ученици.






Тагове:   България,


Гласувай:
23



Следващ постинг
Предишен постинг

1. voinov50 - :)))
28.03.2011 13:38
Как, защо?!
Жената винаги е изпивала силата на мъжа до себе си..., а и знаем с каква цел ;), в не един извор четем това..., е, изпивала го е: физически, психологически и интелектуално..., и то от прастари времена...
Обори ме, ако не е така :)))
Имало е отделни случай, в които зад един силен мъж стои една силна жена - но тава са изключения от правилото ;)

Нищо лошо, просто темата ме провокира...
Поздрави!
цитирай
2. wonder - Браво на теб! :)))
28.03.2011 14:34
Разкажи им и за личността и твореца Димчо Дебелянов, който е роден на днешния ден и за който Яворов казва: "Той ще надмине всички ни!"
Поздрави и лъчезария!
цитирай
3. kalin8 - Вместо отговор на въпроса:
28.03.2011 19:00
http://www.proza.ru/2009/10/29/376
Б.
цитирай
4. qbylkovcvqt - Как, защо?! Жената винаги е из...
28.03.2011 20:50
voinov50 написа:
Как, защо?!
Жената винаги е изпивала силата на мъжа до себе си..., а и знаем с каква цел ;), в не един извор четем това..., е, изпивала го е: физически, психологически и интелектуално..., и то от прастари времена...
Обори ме, ако не е така :)))
Имало е отделни случай, в които зад един силен мъж стои една силна жена - но тава са изключения от правилото ;)

Нищо лошо, просто темата ме провокира...
Поздрави!


:) За жените изобщо бих поспорила, даже у самия теб има противоречие,... но в случая съм съгласна, донякъде... Точно този отговор очаквах :)

Поздрав и на теб!
цитирай
5. qbylkovcvqt - Разкажи им и за личността и твореца ...
28.03.2011 21:26
wonder написа:
Разкажи им и за личността и твореца Димчо Дебелянов, който е роден на днешния ден и за който Яворов казва: "Той ще надмине всички ни!"
Поздрави и лъчезария!


Разбира се - следва Димчо Дебелянов - една от най-чистите самотни души. Стихотворенията му са съвършени. Могат да бъдат разказани като история, защото точно така ги е писал - първо историята, после стихотворната форма, най-често жанрът е сонет. У него удивителна е невероятната душевна чистота - имал е правото да не замине на фронта, бил е освободен... не е могъл да си го позволи. Не е допускал, че други ще гинат там, а той ще постъпи безотговорно... На фронта пише едни от най-хубавите си стихове:

Кой е той и де е бил?
Чий го зов при нас доведе,
в ден на вихрени победи
да умре непобедил?


Клета майчина ръка,
ти ли го в неволя черна
с думи на любов безмерна
утеши и приласка?


Смешна жал, нелепа жал,
в грохотно, жестоко време!
Не живот ли да отнеме
той живота свой е дал?


И нима под вражи стяг
готвил е за нас пощада? -
Не, той взе що му се пада,
мъртвият не ни е враг!

Всъщност идеята беше в това, че не бедността пречи на таланта, не тя го убива... Затова писах за Яворов, като най-силният пример за това.
цитирай
6. wonder - Даам... Ябълков цвят, така е! :)))
28.03.2011 22:59
Път и призвание е. Всички крачат различно, виждат попътьом различни неща, картини, случвания... и пресътворяват пейзажите на душите си в думи и междуредия, в които плуват звездите.
цитирай
7. qbylkovcvqt - http://www. proza. ru/2009/10...
29.03.2011 01:01
kalin8 написа:
http://www.proza.ru/2009/10/29/376
Б.


Интересно е. За живота му в Македония не съм чела много. Той самият наистина е разказвал и страховити и не толкова истории от това хайдушко време. Яворов наистина успява да превърне живота си в роман. Тези му истории са и част от имиджа, както го наричаме днес, но борбата му в Македония е и част от убеждението, че само думите не са достатъчни...
"Хайдушки копнения" излиза 1909г.
"Подир сенките на облаците" 1910
След това не създава нито едно стихотворение...
цитирай
8. monaliza121 - Христо Фотев
29.03.2011 09:50
Убива ме такава пустота
Една и съща вечно топла къща.
И никой не отива по света,
и никой от света на се завръща.

Убива ме такава пустота.
Една и съща вечно топла къща.
Единственото нещо на света,
което в стихове не се превръща.

Поздрав!
Това стихотворение е може би най-близо до отговора.
цитирай
9. qbylkovcvqt - Хубав поетичен отговор. И това е ...
29.03.2011 13:23
Хубав поетичен отговор. И това е също причина.
Пък и любовта на Лора е била много обсебваща и уморяваща...

Поздрав и на теб! И усмивки!
цитирай
10. alhimik1 - Яворов е любимия ми поет...благодаря ти!
30.03.2011 10:52
...на твореца, на Яворов в случая, е необхиодимо онова! неспокойство и ажитирана активност, които раждат образност, душевни терзания...метафоричност т.е. Поезия...да, стихотворение всеки що годе интелигентен ученик може да напише
(аз навремето също хех)

Светъл ден за теб и учениците ти, ябълков цвят.

Док :)))
цитирай
11. qbylkovcvqt - Обичам те Обичам те - въздушно ...
30.03.2011 11:54
Обичам те

Обичам те - въздушно нежна, в нежна младост,
като на ангела сънят,
и сън си ти вещателен за тиха радост
в нерадостта на моя път,
и първи път за изповед в сърце ридае
доброто и грехът,
и ето ден - и ето тъмнина е.

Обичам те, защото плуваш в полумрака
на своя неначенат ден,
и мисля аз, че ти си Тя! - че тебе чака
духът, години заблуден,
и в океан мъгла се взирам и страдая,
към тебе устремен,
и ето ме на бездната на края.

Обичам те, защото се усмихваш - кротка
пред застрашителна съдба,
и няма кой да чуе в устремена лодка
предупредителна тръба,
и няма да ме спре (защото аз те любя!)
ни укор, ни молба -
и себе и, и тебе да погубя...

За жалост учениците ми твърдят, че се интересуват само от оценката...
А Яворов :) да, той казва: "Аз не живея, аз горя!"... Душата му е изтъкана от силна страст... към живота. У него диша огнения дух на Ботев. "Змейова сватба" на Петко Тодоров е всъщност историята на Мина и Яворов.
Лора е красивата фатална жена, която иска цялото внимание за себе си. Искала е да бъде центъра на Яворовия свят. Любовта и колкото страстна е била и толкова задушаваща.
Всъщност нежната муза на поета си отива със смъртта на Мина.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: qbylkovcvqt
Категория: Изкуство
Прочетен: 2852457
Постинги: 927
Коментари: 4602
Гласове: 26550
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031