И все пак
никой не знае какво отключва 
лавината в мен,
нито пък 
някой е сигурен за тъмната страна
на моята луна...

Само ти,
който си в мен,
можеш да разтопиш Антарктида
в душата ми
с една гореща сълза,
можеш да извикаш божественото
с прошепнати горещи слова.

Само ти,
оставяш стъпки в сърцето ми,
горящи като въглени живи,
пропукваш ледовете, 
развихряш ветровете...
Можеш ли оазисът в пустинята
отново да събудиш?!

Земята на светлината - за мен свещена тя е!
Лежа ли в тревата и дъхава - чувам тропота
далечен на копитата и песен на стрела,
пронизала простора със свистене, шепнеща
история потайна и загадъчнонеобяснима...

Земята на жаравата - нестинарка, пътуваща
във времето и отвъд него... Тъжни песни
пееща за минало тъмно и дни безпросветни.
Упойваща със самодивско биле и пазеща
живата вода в сърцето си - олтар.

Земята, в която дишат всички вечно живи,
носещи със себе си и вечността, и порива
и вярата, и капката надежда в силата -
на моята земя. Аз не съм тази земя,
но заради нея живея и винаги с нея...

Хубава вечер ти желая..
Ани.

Ани, и от мен привет!

Изпълнено с емоции и красота!Поздрави,qbylkovcvqt !

Благодаря, Миаа! :)
Усмивки!

най-силното е вътре в нас. То е началото на всичко, от него започва всичко. Скритото в нас - то е истинското, което понякога таим и не показваме на бял свят - никога, никога!
Доверете му се и го изкарайте на бял свят, з да станете истински!!!!
Пожелавам ти го!!!!

Обичам така ... :))))

Я! Коментара анонимка го няма! Не беше лош. Жалко... не че уважавам хората без лица де,... но в тоя имаше нещо смислено, макар и недомислено...

:) Здравей! Много хубав коментар! Честно казано, акцентира върху нещо, което е абсолютно така, но като че ли аз самата, пишейки не съм го точно осмислила за себе си... Интересно е как всеки има свой прочит. Знаеш ли, в такива моменти изпитвам другата страна на удовлетворението от писането.

Поздрав и усмивки!

И аз. Обичам така.
Обичам
онази луда искра,
която пали
някъде дълбоко в мен
триста дяволи!
И се превръща в енергията
на адския огън...
Само с нея мога да творя,
тя ми дава силата да живея.

Без Любов не може да се напише нито един ред...Страхотен стих!!! Пази си оазисчето, това вътрешното! Приятен ден от мен! :)

:) Здравей! Радвам ти се!

Оценката ти наистина е ценна за мен.

...а оазисът е хубаво нещо, :) често е само мираж, но това май е най-хубавото.