Когато искам да ме докоснеш 
не бих се превърнала във футболно зрелище,
зная - няма да ме забележиш.
Какво ще кажеш за няколко стрелби в коша?

Когато искам да ме докоснеш
не бих се превърнала и в много бърза кола
зная - всеки може да натиска педалите.
Какво ще кажеш - да повървим по брега?

Когато искам да ме докоснеш
бих се превърнала в струна, онази най-тънката
струната, която в душата си носиш,
бих се превърнала в музика, макар и най-тъжната...

Когато искам да ме докоснеш
ще бъда китарата, онази най-старата,
същата, която най-много обичаш,
която след дълго скитане пак си е твоята

и в прегръдката своя я носиш,
и даваш и своята нежност. И топлината
на твоите пръсти в мен ще оставиш,
за да бъда на твоята музика тишината.

Да пуснем дъжда през прозореца - 
какво ще кажеш? Да го послушаме заедно
бяга навън и бърбори бъбривеца.
Докосни струните - нека говори китарата...

вдъхновението. И е страхотно...
(и не се връзвай на номера от рода "как си")

една баба продаваше букетчета от виолетки.Така ме зарадва,защото не се притесняваше от дъжда,стоеше и приканваше хората.Разбира се,аз се спрях и си купих цветенцата,които ухаеха прекрасно,сякаш горската поляна,от където ги беше набрара,влезе в дома ми.Обичам хората,които не се плашат от дъжда!Поздрави!

Чувствено, нежно, смело и различно... Прекрасно е, qbylkovqt!

Красив стих!:)

Аплодисменти!:))

Любов...Докоснат ли се струните, китара сама ще заговори...
Поздрави!