Тръпки. Полъх на коприна.
И във вечерния хлад валят звезди,
докоснали се безхаберно
до ласката на атмосферата мечти...
догарят. Помръзнали светулки.

А някъде в дълбокото на нощта
неумолимо в мислите ми 
щурците свирят на пясъчни цигулки.
Приказката е вълшебна. До
целувката на дванайстия час
със безпощадните сребърни стрелки...

Trupne6to nejno...i romanti4no..
Kakto vinagi!:)))

:) Романтиката. Ах, романтиката!

Усмивки!

Безпощадни стрелки...пулсът на времето ...помръзнала светулка, ама светулка! ;) Искреност, бликаща от твоето парченце тишина! Хубав стих :)

queerfish, благодаря. Твоята оценка ми е особено ценна!
Усещам как истински преживяваш стиха и някак ми предаваш това вълнение...

Вълшебно и нежно стихче!

Поздрави!

Поздравления и от мен!
Б.

Вълшебна е приказката среднощна!:))
Поздрав!:))

Хубаво нещо са вълшебствата.

Усмивки!

Благодаря. Радвам се, че ти харесва.

;) ...ако и краят е вълшебееен... :)))