От "тихия двор с белоцветните вишни",
малко поезия  - нежност в нежността
и тиха музика - ласка в тишината.

От тихи стъпки в зеления здравец,
цъфнал между стари калдаръми,
където завинаги времето е спряло...

Тиха тъга по изгубена младост -
надежда за недосънувана радост.
Усмивка сред разцъфнали люляци.

Топла тиха вечер под звезди огромни.
Касиопея ли? Тя е по-скоро на север.
Нека да е Орион - топлината на юга.

За аромата на хляба с дъх на пшеница, докосване на попукани от земята пръсти. Усмивка, изгряваща в очите. Зорница.
И разбира се луната - разрязан плод, от който капе  дъх на пъпеши и мед. Сок от който ражда се росата...

http://www.playcast.ru/view/1035572/48ddb100108e36c196599f3ff75da5b7e19083b1pl
Б.

Привет!

Благодаря. Очарованието на стария град! И усмивката на пролетта, задявана от палавника вятър.
Само ти можеш да го кажеш толкова хубаво с толкова малко думи и така обикновени, уж.

Едно от най-смирените стихотворения, които съм чела... потапя в своя свят на спокойствие, примамва с липсата на светска суета, гали с нежност... Има и страхотни изрази! А последното тристишие е... пир за душата!

:) Здравей, Жени! Пълен анализ. И точен. Именно - търсено спокойствие...