Там някъде, там някога
далече
в сърцето на лятото
под палещи погледи
по парещи пясъци
бяга
изгубено щастие

Там някъде, там някога
когато тогава
бяга подире му вятъра
с дъха си южен
го сгрява
онова мъничко светло
щастие

Там някъде, там някога
в прегръдката топла на лятото
където
докосват се 
изгарят се 
хоризонта 
и слънцето - моето щастие...

и приближава към теб с всеки миг,
и те чака възторжено,
и се смее примамващо,
но това не е щастие...

Уви.
Мимолетно е то. Само миг.
Трае колкото падаща звезда.
Една усмивка.
Щастлива сълза.
Песъчинка в окото на лятото.
Листа. Много листа.
Отронващи се. От цвета
на дъхава роза...

Ала. И сухи - пак ухаят.

или само така ти се иска,
и онова изобщо не рай е,
а илюзии в тебе се плискат...

:)... като морски солени вълни.

Ама красиви илюзии. Илюзии - усмивки.

Не. Просто - Джулая.

Не. По-точно. След бурята,
след дъжда, винаги изгрява

Дъга.


http://www.youtube.com/watch?v=pFSbPSV4YPA&feature=related

Хареса ми! Много!
Б.

:) Благодаря.

Усмивки!

Бъди щастлива в топлата прегръдка на лятото! Поздрави!

В пареща прегръдка
между дюни жарки
с дъх на морски водорасли
лятото ме приласкава...

Щедро топлината си
с всеки прилив то раздава
с усмивката си
в своя плен ме покорява...