Виртуалът ли? Виртуалът е вълшебно пространство.
Дава уют и топлина. На самотните. 
Простор и крила. На можещите да летят.
Цветове и дъга. На фантазьорите...

Виртуалът стопява преградите. Той е онова безпокойство,
което води любопитните, откривателите.
Може да бъде и бойно поле, на което думите стрелят.
Но като че е най-вече Карнавал... на маските.

Виртуалът ли? В него всеки може всекиго да бъде.
Може да е смел или велик, погледнете
всеки може тук да е красив, роли всякакви се тук играят.
Някои се забавляват... някои живеят тук, помислете.

Виртуалът всъщност е животът ни. Красив и некрасив.
Виртуалът ни проектира едно към едно. Безпогрешно.
И поглъща сенките ни всеки миг. Неусетно.
Но много истински и завинаги успешно...

Доста успешно си описала в стихотворна форма виртуалното пространство!
Поздрави, приятна вечер!

:) Имахме си малък поетичен спор с Полигор.
Да, виртуалното пространство не ни прави по-различни, напротив - същите сме си. Независимо от аватара, независимо как се представяме, истинската ни същност не се променя.

Унесена да кацнеш на първа страница си забравила, а може би умишлено да ни съобщиш източника? Не ти прави чест, ако не е твоя.

Да!:)

Многоуважаема, Лидис! Много рядко публикувам чужди снимки! И винаги, когато не са мои, посочвам източника, както го наричаш... Тази снимка, колкото и да ти е мъчно, е правена от мен на една среща на форум АБВ във Велико Търново преди няколко години. Когато ми кацне муза, ще покажа старата ни столица през моя поглед... А ръката е на мой приятел, русенец :) , името му е Ангел и е много добро другарче, вярвам, че няма да се разсърди, че без негово разрешение съм публикувала тази снимка...

Поздрав! И широки усмивки, погалени от приятелска ръка! :)

Дааа! :)))

Да изобразиш виртуалното пространство...
А и снимката си е точно на мястото!
Поздрави и от мен!
Б.

Привет!

Виртуалното пространство е необятно. Като космоса. :)) Понякога май много се прехласваме и вживяваме в някакви измислени роли... и забравяме да сме себе си...

Усмивки!