Магия за обич :: "Бил мая месец". . . или когато цъфне розовият храст

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

10.06.2011 19:27 - "Бил мая месец"... или когато цъфне розовият храст

Автор: qbylkovcvqt Категория: Изкуство

Прочетен: 2683 Коментари: 6 Гласове:

„Трендафилът живее малко, но неговият майски живот има повече сладки минути, нежели многолетното съществувание на върбата. Ако е живот, да бъде живот, а ако е дрямка - да бъде дрямка, - средата никога не може да се нарече блаженство.”
Любен Каравелов, "Маминото детенце"

Който не е видял новосадската лития, който не е прочел Максима Изповедника, който не е ходил в Бачковския манастир, който не е ял "шкембе-чорбасъ" в Цариград, който не е живял у мадам Клайн в Болград и който не е пил казанлъшка гюлова ракия, - той нищо не знае от нищо не отбира. Ах ти, моя люляно, ти казанлъшка гюлова ракийко!

В твоите алкохолни искрици се скриват стотина тома из най-знаменитите епохи на българската история, които са пълни с хиляди велики и славни подвизи, с Димостеновски красноречия, Атиловски походи, с Ватерловски сражения и пр. и пр.

Който те е пил веднъж, той никога не може да те заборави, а който те попива честичко, той оставя в българската история няколко извънредно важни психологически революции. И аз съм те пил някога си, и аз съм се наслаждавал от твоя аромат, и аз съм имал удоволствие да изпитам твоята приятност... Ох, вярваш ли, и до тая минута помня твоите животворящи сили и твоето нравствено и физическо значение.

Когато те пият смъртните богове, то усещат такава забележителна приятност, каквато не усеща даже и онзи, когото гладят вечер преди да заспи по петите, нито пък онзи, комуто Господ Бог е помогнал да получи наследство от непредвидена страна. А каква е твоята бистрота, каква е твоята белота! Сребро, брилянт, сълза, капка от роса, хрустал, който виси в черкова на полилеите... Вземете билюрова чаша, измийте я добре, напълнете я до половина с тая божествена влажност, закрийте с два пръста лявото си око и погледнете в нея с дясното... Охо-хо-хо, сълза, да я вземе дявол!

Захваща се майската пролет, дърветата се накитват с нежни и крехки листенца, полето се покрива с цветя, славеи сладко пеят, пиленца чуруликат на дясно и на ляво, всичко става весело, мило и прекрасно, даже и воздухът се напълва с някаква успокояваща безметежност;...

Ако обичате прелестите на природата, то обърнете своето внимание на млекопитающето се царство, а именно на Евините синове и дъщери, на които доволно често завижда трендафилът и които имат пълно право да се нарекат царьове и царици на природата. Черни очи, вити вежди, бели лица, хримизни бузици, алени устници, дълги клепачи, тънки снаги, високи гърди... Ох, не говорете ми повече, защото аз имам обичай да спя по много и да сънувам разни сънища...

Ако ви се случи да идете в Казанлък, то вежете сърцето си с козиньова ортама, защото твърде лесно можете да останете без кръвочистител... Вас ще да окружат няколко миловидни ангелчета, ще ви погледнат няколко очарователни очи, ще да ви се поусмихнат няколко очарователни устенца, и, всичко това се отличава с такова ангелско виражение, и всички тия неща блестят с такава кротост, щото само по знак вие спокойно можете да им дадете сърцето си. С една дума, който от вас да би погледнал на тия гиздави създания, които растат, младеят и стареят в този земен рай, той непременно трябва да си зададе въпрос: защо аз не съм се родил, защо не съм израсъл и защо не умра в тоя град?

Бил мая месец. ... Слънцето се показало на восток и простряло своите златни лучи над райската градина, из която се разхождали няколко стотини млади и крехки създания. Казанлъшките момиченца събирали трендафил. и всички тия ластовички пеят, подскачат, смеят се, радват се и напълват воздуха с различни възклицания! Не зная вие как, а моя милост никога не би са отказала да поживее между тия весели чучулиги барем един ден, барем един час...

Е, не бих могла по-убедително от Каравелов да разкажа за земния рай. На всички е ясно сега къде се намира царството божие...
Слънцето отмества везаните ми завеси на малката варосана стая. Полъхва утринният вятър и през прозореца нахлува аромат... Сънят ми се измъква бавно изпод завивката. Отвън пее авлига. Протягам се, не ми се става още. Вдъхвам свежия въздух... Срещу прозореца ми е цъфнал розовият храст...