Кога изгрява дъгата? Какво е дъгата? Защо е? 
            Лесни въпроси нали. Дори децата знаят точните отговори. 
             И все пак. 
            Дали след всяка буря изгрява дъга? Престава ли да вали у теб, когато я видиш и изгрява ли отново слънце в душата ти? Защо се срещат слънцето и дъждът?




                   Когато скочих от влака, бурята беше вече отминала. Беше привечер. Слънцето разбута скупчените около него облаци и хвърли усмихнат взор наоколо си преди да залезе. 



                  Едва направила и десетина крачки, изведнъж закапаха едри капки дъжд. Заваля, ей така неочаквано, от чистото небе. Сякаш короните на старите черници отърсваха дъжда от главите си. А всъщност Небето събличаше душата си. Бавно, на едри сълзи, които капеха върху мен тежко. Никога не нося чадър. Ала е толкова трудно да вървиш между капките, невъзможно е. 



                Изгряха две дъги. Обкрачили като чудни мостове селото - от баирите, иззад които сутрин изгрява слънцето чак до южния край на селото, някъде там в нивите. 


               В подобни случаи когато грее слънце и дъжд вали, старите хора казват, че Дяволът се жени. 




                     Дали е дяволска работа, или не е. Дали Съдбата е виновна. Или е само в мен причината. Не знам. Но тази вечер не трябваше да съм тук. Други бяха настройките за началото на отпуската. Тя си и започна необичайно де, както често се случва, наопаки на всички планове... Ала не тук се очакваше да съм сега... Обаче съм тук. Измокрена от дъжда. С натежали облаци в душата. Вървя заднешком, за да виждам дъгата. Значи трябвало е така. Да видя това вълшебство. Да попия тази среща на Слънцето с Дъжда. По косите ми се стича вода. Миглите ми са се оплели в дъждовните капки. Устните ми се усмихват. Усмихват ли се? Неее. Дъгата се отразява в лицето ми. Въздухът е толкова свеж. Нахлува в мен, сякаш да охлади надигащата се отново буря. Да. Дъгата - след бурята... 



                   Лястовичките пищят пронизително и се щурат под  дъгата. Сякаш танцуват странен танц и са изпаднали в екстаз. Като черни, свистящи стрели се святкат във въздуха, разменяйки си възбудени викове. Сякаш земята се завърта, сякаш дъгата е пъстър обръч завъртян около нея. 




                  Известно време вървях като омагьосана под дъжда. Гледката с двете дъги си беше повече от вълшебна. Дъждът бързо намаля и отслабна. В това време вече излязох изпод тунела на огромните черници. Бях на открито и вече можех да направя няколко снимки. Апаратът винаги е най-отгоре в сака, батерията вече мига червено, а дъгите започват да избледняват. Но все пак... мигът е уловен.



                    Улиците са безлюдни. Откъм градините и дворовете не се чуват гласове. Дъгата не е събитие. Никой не излиза да я погледне. Залисани в грижите си хората едва ли са я забелязали дори.
 

                    Облаците са се стопили почти и наоколо странно просветлява миг, преди слънцето да залезе.



                    Зад мен остава мократа улица. Мокри са и краката ми, цялата съм мокра. Пред мен е домът. 



                     Дъждът се окапва от белите облаци. А майка ме очаква навън на пътя, пред малката портичка. Тя също не е видяла дъгата. Казвам и - бързо, съвсем ще изчезне. А тя, тя не бърза, тя е щастлива, че вижда мен. А в мен се събужда онова стихотворение на Дебелянов:



                         Да се завърнеш в бащината къща,
                когато вечерта смирено гасне
                и тихи пазви тиха нощ разгръща
                да приласкае скръбни и нещастни.
               Кат бреме хвърлилчерната умора,
               що безутешни дни ти завещаха
               ти с плахи стъпки да събудиш в двора
                пред гостенин очакван радост плаха.


                 Да те пресрещне старата на прага
                 и сложил чело на безсилно рамо,
                 да чезнеш в нейната усмивка блага
                 и дълго да повтаряш: мамо, мамо...




                  В това време слънцето се търкулна зад баира на запад. И остави след себе си само топло светло сияние.



                     А в градината ме очакваха слънчогледи, малки златни слънца. Натежали от дъжда, росни и свежи. Ококорили светли лица към дъгата.











                      От по-малко от месец на стълба пред къщи има вече и гнездо на щъркели. Казват, добра поличба. Винаги поглеждам към него с някаква надежда за нещо, а дори не знам какво точно. Сега ги няма неговите обитатели. Но това е друга история...

Sega otnovo provokazii.Obi4am ===ne sam i govorila za razdjaLa

благодаря ти :)))

Ти пък кое си? ;)

pipinana

Именно. Именно. :)

:) Да, зареждащо си е.

Поздрав и усмивки!

Голама красота! Поздравления.

:) Нали! Направо си е огнено, Огнена!

Усмивки!

Страхотна комбинация на поезия и снимки!

Поздрави!

:) Миии... Сега май съм на такава една вълна.

Поздрав и на теб! :)

Дъгата е разкрила цялата си красота пред теб защото ти си дъждовна жена. Трябва да се слееш с дъжда за да видиш какво има от другата му страна.

Божествено е да се доближиш до природата, и много красиво!
Поздрави за постинга!

Прекрасно съчетание на запечатани мигове и Слово на мигновението...
Дъгата виждат само тези, чиито очи са отворени за нея и многобагрието й...
Слънчогледите безпогрешно се ориентират, защото огненото им лице следи неотлъчно Слънцето, от чиито пречупени лъчи се ражда седемцветие...
За майката... дъщерята е Слънце и Дъга, Лъчезарие и Надежда...
С една дума: ЯбълковЦвят :):):)

Поздравления и от мен!

Много хубаво казано. От другата му страна... пречистване, свежест, ново слънце... :)
"Прах от дъга, / върху мед от светулки" - вероятно не съм запомнила точно, но толкова ми хареса - прочетох го точно след като нарисувах моите дъги и бях поразена как в един и същ момент можем да мислим по подобен начин, и мъничко ти завидях ... наистина е много хубаво.

Природата. Зарежда силно и по неповторим начин. Усещането за пълно общуване с нея е божествено.

:))) Много пълен и точен анализ. Прочела си ме до запетайка и до всяко слънчогледово листенце :)

Усмивки!

Много хубав пост Пздравления!
И аз съм писал за дъгата над морето и снимки които направих в този пост..
http://alexs.blog.bg/lichni-dnevnici/2011/06/29/da-minem-pod-dygata.773925

Здравей!

Видях поста. И дъгата видях. И морето. Чудно съчетание - дъга над морето. Влюбена съм в морето, а дъгата... думите не стигат... Хареса ми и песента.

Поздрав!