имат властта да убиват. Всякак.
Или поне от тях да боли.
Не просто понякога.
Зад IP-то и маската
редовно се гърчат и сковават души.
От неразбиране.
Или от разбиране. На неизбежното...
Както и да е.
Чакаме да е топъл дъжда. Може би.
Само не спирай да виждаш истински облаци
и дъга;
реални очи;
топлина от ръце, вместо просто мече;
и независещи от виртуалът обич и щастие;
да дочуваш през кожата истинска музика - бушуваща кръв в другия пулс.
Майната им на технологиите,
почти мразя, когато тишината крещи.
Изтръскана в ридаещи конвулсии.

http://www.youtube.com/watch?v=JOPNVdl6GRY

Светкавица. Трясък.
Разбита тишина. На милиони стъкълца,
в които, незнайно как, изгрява дъгата.
И пияни се спускаме по нея,
като по приказна водна пързалка.
Почти летим. Почти докосваме слънцето.
Достигаме до хоризонта. Почти... ;)

Не. Не умея да се сърдя. Не зная как.
Просто много, много ме боли.
Изпрати ми песен. Ей така.
Нека зная, че си ти.
Знаеш ли? Тишина е. Навън отново тихичко вали.

Нежен и красив ден!

Вярно, малко тревожна... но все пак прекрасна :)

pontis, да точно като Икар...
докато се разтечем, като топъл восък

:) Благодаря! Всичко най-прекрасно и на теб, Огънче!

Славе, ние с теб си знаем колко жадувана (понякога) може да е тишината...

Обичам да се вслушвам в тишината.

Поздрав!

И наистина много, много съвременно...
Поздрави!
Б.

:) Здравей!

...чатърско някак ;)

Усмивки!

Прекрасно е но недей - не си струва!