Горещ летен ден. Средата на юни. Да, правилно сте разбрали - точно средата на юни. Един от онези хубави и щастливи дни, в които всичко си е на мястото и нищо, ама наистина нищо не липсва. А въздухът е напоен с аромата на липи. 
            Децата ми са си у дома. И целият ми свят е пълен, идеален. Някъде бях прочела, че домът е там, където са децата ти. Да, но идва време, когато те се разлетяват като птици. И с укрепването на крилете, летят все по-далече. А домът е мястото, където се завръщат, за да си вземат от огъня, когато помръзнат, когато е на привършване техният, когато имат искрици, с които да възпламенят моя огън. Това е истинското щастие. Друго няма.



                     Тръгвайте с нас. И на мен ми беше уморено, но не усетих километрите, които извървяхме, а да откажа тази разходка до Дунава, просто беше немислимо. Това са любимите ни места за разходка. Негласно установения маршрут започва от ВТУ"Ангел Кънчев", минава през една от централните алеи на Парка на младежта и излиза на голямата алея край реката. Има стълбички, по които слизаме към Музея със старите влакове. Разбира се винаги най-интересен е султанският влак. Като позяпаме, връщайки се малко назад във времето, поемаме по пътя край Дунава, който ще ни изведе на кея. 
              Вече сме над Гребната база, готови да слезем надолу към кея досами реката. В определено неуспешния опит да заснемем една паяжина, снимаме тези снимки към самия кей и водата. 



                    Не си бяхме взели въдиците, но определено в този горещ ден е по-добре да си риба в реката.



                   А реката, реката се е разляла пред нас. Тихият бял Дунав. Наоколо е зелено и красиво. Навсякъде се носи мириса на липи. Опияняващо е направо.




                  Този озъбен самотник очаква своята лодка на кея. Но лодките са в реката, водата е тяхна стихия, тяхна истинска любов, на водата се обричат във вярност. 



                   Слизаме до самата река. Посядаме на камъните до нея да погледаме водата. Да докоснем с ръка тази скитница, пропътувала цяла Европа и непоспираща за миг, носеща се към морето...




                      :) Следва фотосесия: "Колко съм прекрасна, колко сме прекрасни", а след това отново позира за снимка реката. 



                  Достолепното и бавно течение внушава невероятно спокойствие. Водите и тихо облизват брега и неусетили соленото на морския бряг, се отдръпват спокойно и  продължават пътя си. 




                   На това място реката се разлива нашироко. Пътя и препречват острови, спрели срещу и, сякаш да я накрат само тях да прегръща, но водите и се промъкват между тях, оставят им спомена за ласка и продължават. 



                    Постепенно водите се освобождават от дънери, коренища, потеглили в някоя буря, някъде заедно с тях, изтласквайки ги към брега. А заедно с  тях изхвърлят и всякакви човешки неблагодарности във вид на всевъзможни боклуци...







                    Изненадващо е, но водата е прозрачнобистра и наоколо е зелено, летните продължителни жеги още ги няма. Но днешният ден определено е горещ и никак не ни се тръгва от прохладата на реката. Нейната кротка усмивка проблясва срещу нас примамливо.







                    Синьо, синьо, синьо до бяло...Тиха хармония и пълна отмора.



                   Облите речни камъчета блестят като златни на слънцето. Установихме, че определено не са като морските.



                     И вълните не са като на морето. Някак по-мека е тяхната ласка. Приближават много тихо, с шепотно бълбукане и неусетно се отдръпват, сякаш са попили в брега...



                    Няма да търсим и чакаме златно камъче, ще си вземем три обикновени речни, заредени с щастие.



                   Явно водата в реката се е покачила, защото между камъните е израсла зеленина и се полюшва в прохладните води, не изглежда да и е зле. 






                   Красива  бяла птица пробяга сякаш по водата. Определено не и хареса да се снима. Бързо изчезна между сухите дънери. Изящните и тънки крачета много бързо се движеха във водата. 







                  Разходката ни продължи по кея. Захласнах се по любимите за мен хвъркатички животинки. Толкова бяха улисани, че ми позволиха цяла фотосесия.



                  Растението, което с такава сила ги привличаше и омайваше, явно беше някакъв вид столетник с много красиви цветове. 



                    Тези цветове със сигурност отделяха много и вкусен нектар, защото около тях жужаха не само много пчели, но жадно по високите им стъбла се бяха изкатерили и малки бели охлювчета. Те с наслада смучеха сладката течност и нямаха никакво намерение да се пуснат от прегръдката, с която се бяха вкопчили в цветовете. 









                     А слънцето все по-силно припичаше. Беше прехвърлило средата на деня и се издигаше в най-високата си точка. Ние също бяхме жадни и решихме да изпием по нещо освежаващо в лятната жега. Оставаше да решим къде. А дали да не изядем и по сладолед?!... 










                    Докато щраках цветя, пчели и охлювчета, без да искам се заслушах в разговора, който се водеше някъде зад мен (имаше пейка някъде там). Женски глас, на възрастна жена, разказваше с големи подробности за някого, който беше ходил някъде, където бяха ходили заедно на екскурзия... Останах с впечатлението, че разговаря с друга жена. Помислих си, че са приятелки излезли край прохладата на водата. Говореше само единият глас. Припомняше подробности от мястото където са ходили заедно и питаше "Помниш ли?", после казваше какво са правили, какво са видели и къде са се снимали и пак питаше дали помни... Явно другият глас отговаряше с кимане... 



                   Дъщеря ми, докато търпеливо чакаше да се наснимам, също беше се заслушала във водещия се зад нас разговор. Но тя беше и погледнала натам. 







                   Тръгнахме бавно нагоре към крайбрежната улица сред цъфнал бял равнец между плочките на алеята. Дъщеря ми едва се сдържа да се отдалечим и възкликна: "Колко е хубаво! Виж ги само! Сигурно отдавна са заедно и на тези години, още изглеждат влюбени. Това е много хубаво да остарееш с някого и да запазиш любовта си през годините..." Погледнах. Жената беше седнала в края на пейката и продължаваше да говори, а мъжът беше полегнал по дължината на пейката и сложил глава в скута на дамата. Възрастна двойка, на която не и пукаше за околния сват, те бяха в своя си свят и там им беше добре. 








                     Спряхме да погледаме реката от високо. Изкачвахме се по моста над жп-линията, който щеше да ни изведе към града. Почти стигнахме до Пристанището. От тук се открива хубава гледка към реката, вечер залезите са вълшебни. Днес обаче няма да дочакаме тук залеза. Плановете са други. 







                    За жалост, неизменните следи, оставени от човешка ръка, напомнят за нехайството и безотговорността... Равалят  удоволствието. 







                   Католическата църква. Много е красива. Тук може да се чуе музиката на орган, правят се и концерти. Наблизо до нея и Дунава е и църквата, носеща името на Свети Николай, но от тук тя не се вижда. 








                 Хотел "Рига", от бара, който е на последния му етаж, се простира неповторима панорама. Вижда се целият град, улиците, сградите, кварталите... вижда се реката далече срещу и по течението... можеш да надзърнеш и на румънския бряг... Някъде долу, под погледа, летят лястовичките, усещаш се сякаш в небесата...








                   Тази новострояща се сграда е оригинална и макар и незавършена, личи, че ще е красива - кораб на този бряг зелен... 



                    Не се сдържах и снимах двойката, съхранила своята любов през годините. От далече и без да нарушавам спокойствието им. Дори от моста чувахме говора на жената. Времето не беше пощадило слуха им, но беше запазило искрата, която поддържа огъня... Мъничко им завидях. 




                     Сенките ни заговорнически се сгушиха в морето от зеленина под нас.
 




                     А корабът е като истински. Има си дори илюминатор. Същински кораб на мечтите. 






                     Нежни и красиви влечащи растения. Успяващи да живеят навсякъде и при всякакви условия. Винаги оцеляват, а изглеждат толкова  крехки. Пълзят мезду зида пред гимназията по облекло. Вече се отдалечаваме от реката и сме се упътили към центъра на града, а и ужасно сме жадни. Минаваме покрай китайския ресторант, днес не сме на китайска вълна. Наоколо обаче има липи, които омагьосват, упояват с аромата си. 




                   Е, най-после! Вече сме на тоник, кола, сокове. В горещия летен ден е истинско удоволствие чаша студено питие. На покрива на бившето кино "Максим Горки" сме, сега е - познайте какво? Търговски център, разбира се. И панорамата не е като от хотел "Рига", но се открива поглед към централните улици на града, сградите от централната част към Дунава, Театъра, Телевизионната кула. Тази кула е най-високата на Балканите и има сладкарница в тази си висока по-широка част, от която гледката е вълшебна, неповторима. Това място се нарича Левента, най-високото край града. 



                     Комплекс "ЛЕВЕНТА" е разположен в изграденият през 20-те години на XIX век форт "Левент Табия" – най-голямото и силно звено на Русенската Османска крепост. Съоръжението е проектирано от пруският офицер фон Молтке.             След Освобождението, фортът е запазен и е използван за погреби на Дунавската военна флотилия. През Втората световна война в него има зенитна батарея.
             Комлекс "Левента", като ресторантски комплекс от седем зали, съществува от седемдесетте, началото на осемдесетте години на миналия век, но сегашният му вид е сравнително нов. 

н

                    На това място над градките покриви се чувстваш малко като Карлсон. Но е прохладно и приятно.











                  Освежени и ободрени бавно поемаме обратно към дома, където ни очакват палачинки с банани и течен шоколад. Не бързаме. 



                   Обзела ме е фотографската треска и не мога да се сдържа да не запечатам някои архитектирни бисери, вървейки между старите красиви сгради. Забавям крачка и съвсем се увличам. 


















                    Разбира се и сградата на театъра, потънала в зеленината на лятото.












                  Един от символите на града - Паметникът на Свободата, с двата лъва, разкъсали веригата на робството.
 



                   И тук внезапно телефонно обаждане прекъсва безгрижния ни ден. Оправдава поверието на старите, че много хубаво не е на хубаво. Обратният път вече не е разходка, но палачинките ще оправят настроението. 
            А вечерта - неповтрорима! В летния театър с Камен Донев. Скоро не бях се смяла толкова много и така искрено. 
             На сцената с русенския актьор бяха и артистите от ансамбъл "Филип Кутев" с  хореографа Ивайло Иванов. Камен Донев е едновременно актьор, драматург и режисьор на пиесата.
             Музиката в спектакъла е на Теодосий Спасов, Иво Папазов-Ибряма, Стоян Янкулов-Стунджи, Дани Милев и Ева Квартет. 
            Нещо уникално е - шоуто е неповторимо и през сълзите от смях поставя актуалните болни проблеми на нашето съвременно общество...
            А до сцената на летния театър е нацъфтяла огромна липа и допълва магията на вечерта. 

http://www.vbox7.com/play:32e7c6ed


              

за богатия, разкошен постинг!
И аз съм забелязал, че птиците не харесват да ги снимаш... :))

Привет!

Като се замисля, май има нещо такова - за птиците. Нужно е доста търпение. :)

да снимам летящи лястовици - трудна работа! Много са бързи...
Не съм експерт, но мисля, че снимките ти са качествени, професионални... :)

Здравей!

Аз дълго не бях тук. Сега някак не мога да се наситя на всичко в този град. Винаги съм го обичала. От дете обичах да бродя пеша и по най-далечните улички. Помня времето когато кварталите около кулата бяха лозя. И аз мислех, че не работи сладкарницата, но не бях сигурна... А по магазините тепърва имам да правя обиколка... още не съм разбрала кой работи и кой не, но скоро приятелка се оплака, че е без работа, беше продавачка...

:) По-скоро апаратът си го бива

Усмивки!

за тази красота...

и цветните камъчета. От няколко години не съм ходила в Русе и сега направих една бърза разходка по центъра. :)))

Прекрасно, истинска красота! Хубави снимки.
Поздрав.

Поздравления за постинга!:)

Поздравления за хубавия постинг за Русе през м. Юни.
Прекрасен град с прекрасна архитектура. Някои казват , че Русе е най - Европейския град в България и са прави! Също и в Русенска област има интересни неща, за които напоследък писах няколко поста.

:) Най-хубавият град!

Винаги си добре дошла! :)

Първият европейски град в страната. :)
А Полски Тръмбеш е първият град от Великотърновска област. :) Продължаваш по магистралата за Търново ли ;)?

Усмивки!

на писаното слово. На места ме стискаше за гърлото! Особено когато разказваше за любовта, която е устояла на времето!
Беше ми интересно да се разходя с теб! И погледа отгоре е различен :).
Поздрави!

Ей, ти си имаш точно такава любов!
Нека дълго и се радвате :)

Усмивки!

Русе е много хубав град аз много го харесвам и затова си имам си причини .
Някои казват че е най-европейския град!
аз също в моя блог наскоро се разходих в Русе и в Русенска област!
Хората от други краища на България почти нищо не знаят за околностите на Русе и областта!
Поздрави!