...може би затова морето е солено, отмило греховете ни в едно със сълзите
и може би затова е толкова синьозелено
по залез, изпило горчилката от душите...

А любовта е светлина - нов изгрев над вълните,
усмивка,фантазия, реална нереалност...
Какво, че ще се залута по вечеря в тъмнините
и ще се превърне в тъжна самотност...

Ще бъде тъмна, синьозелена като морето,
ще е солена и ще нагарча... до утре,
до новия изгрев. До новия трепет... в сърцето.
До следващото лято... 

                                             Сега е есен... 

и великолепна песен.

:) хубаво усещане за море, хубаво лято, хубава топла есен... хубава усмивка и хубава песен...

Много е хубаво. Поздрави!

Усещането за море и лято да бъде в теб и да те прави цветна :)

Всъщност ми напомняш винаги, че не е достатъчно само да е хубаво... огнено трябва да е...

:) Благодаря, Ели!
Морето е в мен, лятото се къпе във водите му.
Прелива топлината му у мен и ме владеят бурите му.
Морето е стихията, деветият вал е сърцето ми.
Аз съм морето, и вълните, и лятото. Стихията съм аз.
Макар и предесенно.
Притихнала...

Какво повече да кажа поздравления чудесно е....... !!!
До следващото лято! славна авторка си......... :))

Хе, :) Пристрастен си! Нали си морско чедо :)

Първо съм бил русенско чедо

:))) Пак си пристрастен.

Прекрасен стих! Изпълнен с хармония и любов! Много ми хареса:)Поздравления!

Здравей, Мия! Благодаря ти.

И усмивки!