Понякога са чисто злато
кехлибарен мед,
който капе във сърцето.

Понякога са песъчинки
златни край морето,
като бисери блестят...

Понякога са златни листи,
усмивка на лицето,
трепети най-чисти...

Листи, златни сълзи от очите
на есента... тиха тъга
по разпиляното на дните...

Понякога са думите...
недоизказани в очите,
всичко вече казали.

"Понякога са златни листи,
усмивка на лицето,
трепети най-чисти..."

Колко красиво ми звучи!
Съвършенно е ....поздрави на авторката постигнала е творчески върхове!

Да, всичко това и още много са думите!
Поздрави:)

Наистина колко много казват думите, вложени в сърцето!

:))) Ласкател!
...но е красивооо.

Привет, Влад! Думите, ... способни са да убиват, но и да дават живот. Невероятна сила имат. А някои ги пилеят безразсъдно...

Здравей, Цане! Искрена, както винаги. Благодаря. :)