Отдавна снегът не е перфектно бял. 
Като в утрото,
като в първия ден, изведнъж навалял.
Но нали няма я още зимата,
само първи хладен сигнал.
После злато и пурпур на есен
и снежинки, превърнати в кал.
Но в тишината светът е чудесен,
светът е една крехка усмивка побрал.
Слънце и една песен.
После преспи... затиснали стара печал.
















           

Хубав стих, прекрасни снимки!

Поздрави.

"Но в тишината светът е чудесен,..."
Да през есента е най-тихо...
Колко красиво си нарисувала есенна картина.....
Поздрави!

Светът е наистина чудесен .Поздрави !

Благодаря!

Усмивки! :)

Красавица е тя есента! Ама отстъпва вече на хапливата и свадлива зима... :(

Поздрав и на теб! :)

Снимките са от Крушунските водопади край Ловеч. Наистина мястото е много красиво, а през есента си е приказно направо, вълшебно. :)

Усмивки!

Сигурно е хрупкаво бял.

В топлината на стаята
на чаша ароматен чай
с поглед отвъд стъклата
където сняг е завалял
над златото на листата
в тихата есен, приказно бял...
Изгубени някъде в словата
гледаме вихъра в миг завъртял
листа и снежинки,
стихия ли някаква
или пречистване
след хаос и кал...
В топлината на стаята
на чаша ароматен чай
с поглед отвъд стъклата
където сняг е завалял...
С мисъл към планината
със стъпки в хрупкаво бял
сняг и смях
изведнъж завалял...

курю
абсент
кукла
маша