По булеварда. През тихото на нощта.
Различен свят. На светлини и мрак.
И отекващи, кънтящи в тишината копита.
Табуните на моите страхове, летящи,
цвилещи, развели гриви, като призраци,
оседлали нощта, с дрехи, плющящи от вятъра...
Прелитат край мен, отминават ме
и заминават някъде натам. Да ме причакват.
В някой бъдещ паралелен свят...
Тишина. Само сянката. На моите стъпки.           

Прегърни страховете си!;)

:) Винаги го правя. Абсолютно нелогично.
И винаги - логично - винаги боли...

Отново чудесен стих!!!
Хареса ми как звучи...Образно някак!
Б.

Красиви стихове!...
Сянката на стъпките ти... :)

Обичам да се разхождам през нощта.
В тишината на уморения ден. Тогава
уж са пусти улиците, а в светлината
на уличните лампи и неона на витрините
пробягват сенките на минали неща,
на срещи, думи, погледи, на промълвените
и недоизказани тайни... на младостта.
Промъкват се надежди и усмивки...
или просто плуваш във безвремието на нощта.

:) ...да, следва ме, дори когато не вървя сама...
сякаш ме наблюдава в притаено очакване...

Прекрасен стих! Поздрави.

Благодаря.

Усмивки!

Думите ти ме карат да се чувствам магично...
Ще се върна пак!
Поздрави и весели празници!:)

А ТОТО са една от най-любимите ми групи!:)
http://www.youtube.com/watch?v=eY2fmfCe9wE&feature=related

... :) или може би мистично.
Винаги е приятно, когато почувстваш, че думите ти докосват.

Нека са весели празниците за всички! :)

И ТОТО - мнооого любима група! :)

Върни се :), вече те очаквам :) !

:)

:) Радвам се.

Щастлива Коледа!

Ели, весели празници! :)))