Целуваш ме. Вълнуваш ме.
Разплискваш гладката,
спокойната повърхност...
Ти ли си стихията?

Разливаш ме. Изпиваш ме. 
На жадни, бавни глътки.
Със прежаднели устни.
Аз ли съм Живата вода?

Изтичам през ръцете ти,
галя се по върховете
на пръстите
и си вземам топлината ти
в сърцето си...

Много е хубаво, хареса ми! Благодаря ти!

Аз, благодаря. :) Не си бях дала сметка, че е хубаво. Наистина.

Целуваш ме. Вълнуваш ме.
Разплискваш гладката,
спокойната повърхност...
Ти ли си стихията?

MNOGU E UBAV TE POZDRAVUVM I TI POSKUVAM UBAV DEN:)))

Бъди винаги тази животворна вода, която любимите жадни устни да желаят ежеминутно!
Поздрави, много е хубаво!

:) Усмихнат ден и на теб! Хубаво е, когато написаното въздейства.

Привет, Скарлет! :) Живата вода не се открива лесно ;) ... и се дава по малко...

Бъди щастлива!

Ей! Такива откровения носят вкуса на щастието! :)

Чудесно стихотворение, поздрави!:)

да виждам и усещам света през чужди очи. Оределено твоите очи са интересни!Поздрави!

Благодаря! Оценката ти е много ценна за мен.

Усмивки!

:) Чуждите очи показват същия околен свят, но често по различен начин, от различен ъгъл... Така е възможно да се разшири перспективата... но само, ако думите успеят да нарисуват точно видяното... и да докоснат душата...

Поздрав!

Ти ли си живата вода ....!?
Или нежно пролетно цветче......
http://www.sibir.bg/realSize.php?PicID=1377228&albID=256389

Да бъдеш живата вода - дар е. И - благословия.
За много години! Здраве, благополучие и светла радост! :)