Мааамо! 
Моите пораснали деца. 
В тях оства любовта.
В тях остава усмивката на младостта.
В тях прелива нежността.
И не може времето,
и няма разстояния,
и няма сили, които да разкъсат
тази здрава връзка,
която ги притегля,
която ме притегля
към топлата,
към милата прегръдка,
даваща им силата 
от мен и на мене тяхната...

Благодаря ти!

Няма по-ценно и скъпо нещо от децата.
А когато усещаш любовта им по всякакъв начин, това е нещо, което думите са слаби да изкажат...

Усмивки!

остава любовта...

Най-голямата! :)

За тази дума животът си заслужава.:))

Децата са всичко на този свят!
Поздрави за красивото стихче.

В Русе имам позната поетеса, Искра Попова. Познавате ли се?
Коста

Най-пълната със смисъл, топлина, любов... Да я казваш и да я чуваш, равносилна на живота във всеки възможен смисъл. :)

Благодаря! Децата са животът. :)

Здравей, Коста! :)

Съжалявам, не я познавам. Аз самата нямам самочувствието на поетеса. :)

Благодаря ти, радвам се на твоя поздрав много.

"Моите пораснали деца.
В тях оства любовта."
Браво истински талант!

:) Честно казано - наистина, талант е нужен, за да Пораснат.

И за това но аз имам предвид поезията ти ! :)

:) Разбрах какво имаше предвид.

Знаеш ли, просто преди ден дъщеря ми ми изпрати тази песен. Каза простичко: "На вълна Фамилия Тоника съм". Странно как сълзите започнаха да текат ей така сами по лицето ми... По късно аз изпратих стихчето на сина си - цялото това препращане става, разбира се, във Фейсбук... :) И въпреки, че не беше до мен, усетих неговото вълнение...
Винаги е много трудно да пишеш за децата си или поне на мен ми е трудно. Но това са най-свидните ми моменти.