"И, ако има още усмивка в очите ни,
то тя е маската от голямата сцена на живота,
която да смъкнем сме забравили."

Точно доловено отражението на времето и обстоятелствата върху нас! Любов ли? Каква любов? Къде е?

Хубава вечер!

"Любовта бяга от човешките сърца... " казва един Елин-Пелинов герой... Нима нищо не се е променило? ... Би трябвало Любовта да носи спасение.

Студът започва от душите, за да се превърне във "Вечна зима".
Човешкото обледяване е обратно на природното заледяване...

И много вярна...За съжаление!
Поздрави за стиха!
Б.

Така я усещам...

Усмивки!

Не знам. Но когато слънцето го няма, сякаш и огънят у нас не гори с онази жизнена сила...

Хубаво! Напомни ми за Кай и Герда :) Никой студ не е страшен, ако отвътре е топло.
Поздрави!

:) Привет!
Точно за тях си мислех... Страшна, но много любима приказка.

Честит двоен празник!

Къде си, Любов? Тук, някъде около нас. Или в нас.

Хареса ми стихотворението.

Поздрави!

потърси Любовта, позволи и тя да те намери...
Тя е като грипа.

от Албрехт Дюрер (непубликувана творба)

:) Ценя твоето мнение.

Усмивки!

:) Хе, малко остана ... до пролетта... до моето време... ;)

:) ... вероятно би се получила добра илюстрация.
Платната му - живопис, също си струват... образи, наситени цветове... :) Адам и Ева ... и ябълката изкусителна.