Мисли. Препускащи на свобода.
Развихрена фаназия. 
Рееща се сред пустиня. Без юзда.

Пустиня е сърцето ми.
Скрило кладенеца. С живата вода.
В зеления оазис на мечта.

И пак препуска сред горещи пясъци.
Удивителна фантазия.
Към залеза. До последните проблясъци.

Към своята фантазия.
Червено слънце и кръгла луна.
Красива страстна илюзия.

Мираж. Кристален образ на жена.
Между пясъците извор с живата вода...

Задръж картината.

:)))

има надежда, че пустинята е само временно явление...

:) Представяш ли си само колко хилядолетия трябва да минат, за да се променят климатичните условия... и пустинята да се превърне в нещо различно...

Красиво!:)

Май сърцата на всички ни са пустиня, която е скрила живителната вода на оазиса...
Намира я само този, който заслужава:)

Ха така! Нека търси! ;)

Всъщност казват, че само еднорозите имали способността да откриват вода в пустинята... :)

...

...вече и усмихнато ;)

Благодаря! Изгубеният миг би могъл да бъде наваксан или да погуби цял един живот.

:) При всички положения нищо вече няма да е същото ... ;)