Навън е още снежно
                    и помръзнало... Небрежно 
                    Зимата е разпиляла 
                    свойте преспи, но разляла 
                    слънчеви лъчи Зората,
                    рано още с пролетния вятър,
                    стрехите е разплакала.
                    Влюбен поглед хвърля към цветята,
                    зелени сокове пробудили
                    с дъх на топлина и пролет...



                                                                                              В къщичката стара
                                 песен толкова позната,
                                 песен топла като лято,
                                 някак тихо и несмело 
                                  се подхвана и понесе.
                                  В още зимната картина
                                  дъх зелен на сено 
                                  от нивите донесе...

                                                         Мъничко щурче, певец неповторим!
                     Откъде ли стоплено, неусетно изпълзя?
                      И теб ли с жажда за живот,   
                      те повика Пролетта?!   

                                   
                                                     В малкото ти черничко телце
                                живее златото на зрели класове,
                                грее червеното на пламнали макове.
                                В песента ти мили, скъпи гласове
                                се връщат със стъпки, разпилели пръст
                                от нивите по шарените черги... 


                                           
                                              Мъничко щурче в този още зимен ден
                            стопли стаята и мен... Песента ти
                            оживя в душата ми и остави онзи влюбен
                            пролетен рефрен... Който пали 
                            огъня и дава жаждата, търси удивен
                            усмивката и усмивки пилее...


                                             Може би е първият лъх на Пролетта.
                               Може би е слънчев лъч в пукнатина,
                               промъкнал се във старата стена...
                               Може би е просто необходимостта
                               за обич, за топлина, за влюбеността,
                               от която се ражда песента, страстта,
                               неугасваща. По Живота и Пролетта...
                               Може би...



                               Сега си тук. Не спирай. Харесвам твоята песен.
                   Остани. Дори отново да се върне Зимата...

българско ;))

Щурчетата не се ли появяват по-късно?...
Усмихнато, пролетно настроение!...

И в нашето село идва да пее...

:) Появи се преди края на февруари.
Точно когато южният вятър засвири в облаците
и разля снеговете... Цяла зима се беше крило
някъде в стаята...

Ами то това някъде в стаята е зимувало. Може би в саксиите с цветята
или някъде на топло до комина :) ... Знам ли. Появи се като предвестник на пролетта.

Ха ха, това си е моето щурче! ;)

От шарените черги, от щурчовата песен, от стиха ти :)
Слънчево да ти е!

най-магнетичния пролетно-летен концерт на Майката природата:
"....песен топла като лято.....
....В малкото ти черничко телце
живее златото на зрели класове,...!!!!
Е, един щурец пролет не прави, но пък за това донася настроението й:))
Един поздрав и от моя любим "щурец":
http://www.youtube.com/watch?v=XKnZpxUDWxk
Поздрави!

къде е твоето гласче?

Славе, привет! При мен винаги е слънчево :)))

Слънчеви усмивки и много топлина на теб!

:))) Определено носи топло настроение. Щурците обичат топлите летни нощи... Те самите са част от романтиката на лятото. Топла е песента им, наситена с ароматите и полъха на лятото... Предчувствие за Лято.

Поздрав!

:)

Днес нали е световният Ден на Поезията?
Честит да е празникът ти, Щурче (по прякор qbylkovcvqt)! :))))

Хех, Благодаря! :)))

Веселин Ханчев аз го представих в другия блог. Странно. Там първоначално бях писала точно за чувствителните поети... после поста се изтри :( и трябваше да го пиша наново... но първият беше по-хубав. Странното е, че повтаряш думите, които така и не публикувах...
Явно харесваш поезия. Празникът е и твой. Наздраве! :)